КУЛИНАРЕН БЛОГ ЗА СУРОВОЯДСТВО,ВЕГАНСТВО И ВЕГЕТАРИАНСТВО

вторник, 30 ноември 2021 г.

Яхния от червена леща с печени зеленчуци / Stew of red lentils with roasted vegetables /

 



   Червената леща е много лесна за усвояване храна.Приготвя се много лесно и бързо.От нея можем да приготвим супа, яхния, хумус, кюфтета, пюре и дори пица и сладкиши.

Днес Ви представям една яхния с тиквички гарнирана с печени зеленчуци .

НЕОБХОДИМИ  ПРОДУКТИ  / 6 порции /  :

500 гр. червена леща

6 ч.ч. вода

2 корена пащърнак

парче корен целина

2 моркова

1 тиквичка

 1 голяма глава бял  кромид лук

1 глава червен лук

1 червена пиперка капия сурова

2 пиперки капия печени

зехтин

чесън

подправка за леща - моята е смес от джоджен, чубрица, червен пипер, куркума, балканска чубрица, риган


   Подгответе зеленчуците - почистете ги добре и измийте хубаво под течаща вода.Белият кромид лук нарежете на ситно, тиквичката срежете на 2 по дължина.Едната част нарежете на ленти, а другата част - на едри кубчета.Морковите нарежете също на ленти / единия / и на кубчета другия.По същия начин нарежете и пащърнака.Пиперката нарежете на 4 по дължина.Печената пиперка на едри парчета.Червеният кромид лук нарежете на кръгове.

  Измийте лещата под течаща вода. Поставете я в тенджера и залейте с водата.Когато заври почистете пяната и намалете огъня.Варете на тих огън заедно с кубчета зеленчуци - лук, морков, пащърнак.Тиквичката добавете след 5 минути.Варете общо 20 минути .

    Когато лещата е готова посолете и добавете подправките, печените пиперки  и зехтина.

Отделно запечете на скара или грил - тиган намазан със зехтин  лентите зеленчуци / морков, целина, пащърнак, тиквичка, червена пиперка / и кръгчета червен лук  .Сервирайте готовата леща гарнирана с печени зеленчуци . Консумирайте с чесън / счукан или нарязан на филийки /.

Да Ви е сладко !
















понеделник, 29 ноември 2021 г.

Супа от червена леща с копър / Red lentil soup with dill /

 


   Тази супа от червена леща направих по рецепта на приятелката ми Павлина.Супата се приготвя по класическия начин.Разликата е в подправката, която е само пресен копър.

НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ / 6 порции / : 

червена леща 1 ч.ч. / 250 грама /

1 глава кромид лук

1 морков

парче корен целина

парче пащърнак

зехтин 

1 ч.л. хималайска сол

1 връзка пресен копър

   Измийте хубаво лещата и я сложете в тенджера с 11/2 литра вода.Варете на силен огън докато започне да се образува пяна.Намалете огъня и започнете да отпенвате.След като пяната е напълно премахната добавете ситно нарязания лук и кореноплодни зеленчуци.Варете на тих огън до готовност.Накрая добавете солта и зехтина и варете още 5 минути.Леко охладете преди да сервирате.

   Пъръсете копъра, разбъркайте и сервирайте в купички.

       Приятен апетит !













 








понеделник, 22 ноември 2021 г.

Салата с физалис / Salad with fisalis /

 



НЕОБХОДИМИ  ПРОДУКТИ :

микс зелени салати - 1 пакет 300 - 350 грама

плодчета физалис - 15 - 20 броя

2 - 3 домата

1 краставица

печени пиперки - 7 - 8 броя

1/2 връзка магданоз

   Зелените салати - микс хубаво се измиват под течаща вода и се отцеждат в гевгир.Доматите, краставицата се измиват и нарязват.Магданозът се нарязва на ситно, печените пиперки - на ивички.

Всички продукти за салатата се поставят в купа и заливат със струйка зехтин, сок от 1/2 лимон и по желание - 1 щипка солл

   Салатата се разбърква внимателно и  сервира веднага !














Физалис / Fisalis /

                                  



   Физалисите са членове на семейството на " нощните сенки " / Solanaceae /. Имат си отделен род и към него принадлежат над 70 вида , но има само двайсетина, чиито плодчета са ядливи.Повечето видове произхождат от Америка, а по - конкретно районите със субтропичен и топъл климат.
   В зависимост от вида растенията могат да достигнат до 3 метра.Облистени са добре.Цветовете са много характерни.А най - отличителната им черта са плодчетата и тяхното " хартиено " покритие.Всъщност името е дадено заради характерната форма на обвивката.Physalis означава пикочен мехур.Независимо от неподходящата асоциация, плодовете намират приложение в необикновени сладки изкушения.
  А ето кои са най - често срещаните физалиси в градината :

КИТАЙСКИ  ФЕНЕР - У нас този физалис е познат още като мехунка или вълча ябълка.Развива се добре навсякъде.Няма претенции към почвата.Изключително устойчив е на ниски температури и на много високи.Размножава се бързо благодарение на кореновата си система и превзема площи доста агресивно.Обича вода.
  Цъфтежът започва през лятото, а скоро се появяват и фенерчетата.Те запазват цвета си, дори в изсушено състояние, поради което намират място във флористиката и приложните изкуства.
  Всички части на растението са отровни освен малките зрели плодчета без обвивката.Те са богати на вит.С и физиалини.Въпреки това не се препоръчват за наяждане.
   Могат да се хапват в прясно или изсушено състояние.Намират приложение в народната медицина и фитотерапията.Твърди се, че помагат на бъбреците, пикочните пътища, при подагра и ревматизъм, а и че стимулират имунитета, облекчават кожни проблеми.
   Листата и корените се употребяват в китайската медицина, но няма научни доказателства, че билката е ефикасна.

ИНКА БЕРИ - Physalis  peruvina е вид, култивиран в някои части на Америка.Историята му може да се проследи до времето на инките.Днес инка бери, златна череша, перуанска земна череша или пок пок, както още се нарича, расте в диво състояние в много райони.
   Екзотичните му плодчета са много богати на витамини, минерали и хранителни вещества.Имат редица лечебни свойства, дори е доказано, че действат добре при диабет, високо кръвно и ракови заболявания.Намират широко приложение в сладкарството и кулинарията.
         Размножаването на инка бери става чрез семена и резници.Според много градинари се отглежда подобно на доматите.Изисква много вода и съвсем леко подхранване, само ако е необходимо.
            В условията на умерен климат плодчетата узряват в края на лятото.Растенията се повреждат от първите слани, но може да се приберат или да се заложат резници.

МЕКСИКАНСКО   ТОМАТИО -  Ph. Ixocarpa  или  Ph. philadelphica  достига около 60 см. височина.Одомашнено е в Мексико, откъдето идва и в Европа.
      Растенията се развиват добре при различни почвени условия с добър дренаж и много хранителни вещества.Изискват умерени до високи температури, много слънце.Чувствителни са на студ, затова в края на зимата се прави разсад, който се засажда на открито от април.
     Плодовете узряват в средата на лятото, имат сладък, необикновен вкус.Консумират се свежи или в различни супи, десерти, ястия.Могат да се консервират.От тях се приготвя и мексиканска салца.Добър източник са на фибри и витамини.
    Твърди се,че още от древността се използват за лечение на главоболие и болки в стомаха.
     Няколко са сортовете, които се култивират.Плодовете им варират по размер и цвят, но най - често са колкото топка за голф и в зелен или виолетов цвят.Сортът Амарила обаче е с жълти плодове.

ЯГОДОВ   ДОМАТ  - по отношение на изискванията си  Ph. Pruinosa e много сходен с останалите физалиси.Образува компактно едногодишно храстче със сърцевидни листа.Приспособява се лесно и расте бързо.Има голяма декоративна стойност.Може без проблем да се отглежда в контейнер.
  Цялото растение е отровно / съдържа соланин / с изключение на зрелите и освободени от   " пакетчето " плодове. 
   Цъфти в жълто, а зрелите плодчета също са такива.На вкус са сладки, леко кисели , с аромат на ягода или ананас.Могат да се хапват в свежо състояние.Когато преминат термична обработка, отделят силен аромат на боровинкови мъфини, според някои готвачи.

ДЖУДЖЕНЦЕ  - с височина между 20 и 50 см. Ph. minima е един от най - дребните видове.Листата му не са овласени.Цъфти в нежно, кремаво жълто.
   Кутийката на плода става сламено кафеникава, когато той узрее напълно.
   Самият плод е ярко жълт , има черешов аромат.Интересно е ,че може да бъде пренасян от вятъра заради въздушното пространство между него и защитната му обвивка.
     Джудженцето има сходни изисквания с останалите физалиси, но не е много познат заради дребните плодчета и защото има склонност да се превръща в плевел.
По материали от вестник " Хоби фермер "