КУЛИНАРЕН БЛОГ ЗА СУРОВОЯДСТВО,ВЕГАНСТВО И ВЕГЕТАРИАНСТВО

неделя, 30 декември 2018 г.

Постни лозови сармички " Три подправки " / "Three spices" /

     


   Тези постни сармички направих за Новогодишната трапеза.Могат да се сервират като добавка към менюто на всеки празник.Правя ги обикновено винаги постни, но по различни рецепти.Обикновено съчетавам различни зърна, а когато са само с ориз ги приготвям с различни подправки.
   Сармичките можете да приготвите още от предния ден и да ги сервирате на следващия студени или ако желаете да ги приготвите предния ден, а на следващия само да ги сварите.Във всички случаи ще си спестите време когато трябва да приготвяте и други ястия за празници.

НЕОБХОДИМИ   ПРОДУКТИ :

8 - 10 средно големи глави кромид лук
2 ч.ч. ориз / използвах Ризон /
1 кафена чашка растителна мазнина по избор / олио, зехтин /
1 малка връзка пресен  магданоз
1 малка връзка пресен копър
1/2 връзка пресен джоджен / гюзум /
1 ч.л. с връх сушен джоджен
1 ч.л. с връх сушен магданоз
1 ч.л. с връх сушен копър
1 с.л. с връх хималайска сол
сок от 2 малки лимона

1 буркан консервирани лозови листа

     За приготвяне на постни сармички винаги използвам ориз, който не е дългозърнест.Ризон и Болдо са много подходящи в случая.Измийте хубаво ориза в няколко води и го оставете в цедка да се отцеди.Нарежете на ситно лука, магданоза, копъра и джоджена.
    В мазнина и малко вода задушете кромид лука на умерен огън.Лукът трябва да промени цвета си.След това добавете ориза и бъркайте така 5 - 6 минути.Добавете 3 кафени чашки  гореща вода и оставете така на тих огън под капак.Малко преди оризът да е поел всичката вода добавете солта, сухите и пресни подправки.Разбъркайте хубаво и ако оризът е поел вече водата снемете от огъня.
   Оставете плънката леко да изстине и започнете свиването на сармите.Поставете лозовия лист с широката страна към вас, поставете 1 с.л. плънка и завийте сармичка подобна на тънка пуричка.На дъното на плитка широка тенджера с дебело дъно поставете накъсани лозови листа и отгоре плътно подредете сармичките на 2 реда.Притиснете всички сармички когато са готови и залейте със сок от лимоните и гореща вода докато ги покрие.Варете след завирането на тих огън до готовност.Обикновено за 2 часа са готови.Сармичките трябва да останат само на мазнина. Могат да се подредят в тава и да се запекат във фурната.В този случай се подреждат  в по  - дълбока тава за да се залеят с горещата вода и да се изпекат до готовност.
      Сервират се в плато като се обръщат направо с тенджерата  когато изстинат , внимавайте да не се разместят.Могат да се поднесат и в индивидуални чинии с парче лимон, репички, кисели краставички.
    Вкусни са както топли, така и студени.

            Приятен  апетит !













   






 

четвъртък, 27 декември 2018 г.

Печена гулия със зехтин и лимон / Roasted goose with olive oil and lemon /



    Гулията е растение, което е прекрасно за диабетици и не само.Чудесна сурова, но и обработена топлинно на пара или печена на фурна.Ако имате гулия, която не е толкова добре да употребите сурова и трудно я почиствате използвайте тази рецепта.Лесно и бързо ще приготвите гулия, която можете да използвате като гарнитура или самостоятелно към сезонната салата.Аз имах гулия, която беше по - дребна, трудна за почистване и реших да я приготвя така със зехтин и лимонов сок.

НЕОБХОДИМИ  ПРОДУКТИ :

гулия / ерълма, топинамбур , ерусалимски артишок /
хималайска сол
50 - 60 мл. вода

За  сервиране :

зехтин
сок от лимон

    Почистете и хубаво измийте гулията.Подредете я на равномерен пласт в тава за печене.Леко посолете, налейте водата и печете във фурната на 180 - 200 градуса.Кореноплодите трябва добре да омекнат и да се изпари всичката вода.За 15 - 20 минути обикновено е готова.
    Прехвърлете гулията в плато или индивидуални купички и залейте с лимонов сок и зехтин.
        Вкусна е топла и студена.Приятен  апетит !






Манастир Света Марина - с.Ботево / Monastery Sveta Marina - village of Botovo /





        Много са историческите документи , които категорично ни подсказват , че християнството по днешните земи на Балканския полуостров е проникнало още от времето на римската хегемония тук.Христовото учение се появява и разпространява от самите апостоли от първите дни на разпятието.Със сигурност е доказано, че първият , който е посял семената на Христовото учение  по тия земи е самият апостол Павел.Ето какво е казано в Деянията на Апостолите, гл.16, 17 : " Със силата на поличби и чудеса , със силата на Божия дух , тъй че разпространих благовестието Христово от Йерусалим  и околността дори до Илирик. "Според блажени Теодорит , тоя велик апостол е проповядвал християнството не само в Македония, но и в Тракия ! Той посочва,че след като основава в град Филипи / Македония / християнска община , заедно с пътуващия с него евангелист Лука се появяват в Тракия.
    Освен апостол Павел по земите на Балканите е проповядвал Божието слово  и свети апостол Андрей, който възвестява съдържанието на Евангелието във Витания, Понт, Византия, за да достигне и до бреговете на самия Дунав.Много градове като Томи / днешна Кюстенджа /, Марцианопол / днешна Девня /, Доростор / днешна Силистра / посрещат апостолите  и приемат тяхното учение .Така Словото Божие взема широки размери по тукашните земи, за да се разпространи след няколко века с доста големи размери.
   Пътувате ли по пътя Варна - Добрич, отклоните ли се в отбивката за с.Крумово ще достигнете манастрския комплекс намиращ се в близост до с.Ботево.
  Месността, в която е построен манастирът " Света Марина " , е позната още от дълбока древност под името Даллъп дере, т.е. раздвоено , чаталесто дере, и Сатма пънар , т.е. трескав кладенец.Първите документирани сведения в по - ново време за месността намираме в бр.39 на вестник  " Македония " от 23 септември 1871 година.В този брой е поместена статия от приятеля на Любен Каравелов  и Христо Ботев, основателя на революционния комитет в с.Ботево Димитър Станчев  -  по това време учител - възрожденец , в която пише : "  Там в храсталака на Даллъп дере извира много студена вода.Лятно време студена, зиме приятна за пиене.Извора е ограден досущ като гробница с каменни плочи.А стените отгоре ачик / открити /.Водата хемен до пояс.Изтичащата се вода образува река.По нея надолу долапи тоже и много бохчи полива. "
    По надолу авторът споменава, че лятно време на това място се събира много народ от близки села  и градове.
   През 1882 г. църковното настоятелство с председател свещеник Иван Русев и касиер на настоятелството Георги Добрев взема решение на Марининото кладенче да се построи параклис .Параклисът е построен над самия извор , а отпред са построени също две открити къпални с високи стени, но без покрив - едната за мъже, другата за жени.В параклиса в издълбана ниша са поставени иконите на Света Великомъченица Марина и на Света Богородица, донесени на с.Ботево, рисувани от тревненски майстори през 1867 г.
   Още през следващата 1883 г. майстор от гр. Добрич построява каменна чешма с две корита и плоча над нея с много красива овална ниша и изпъкнал кръст.Възобновеният събор всяка година ставал все по - многолюден.
    През 1929 г. църковното настоятелство на Ботевската църква взема решение да построи още една чешма .Майсторът не е оставил своето име.Изградената от него чешма е кръгла, с височина около 3 метра.На върха е поставил кръст, а коритото е кръгло с дванадесет канелки.Имената на членовете на църковното настоятелство са изписани вътре в свода на чешмата - председател е свещеник Христо Хаджев.
   През 1934 г.църковното настоятелство в с. Ботево взема ново решение  - над параклиса на Св. Марина да се построи църква.Започват да се събират средства от църковните ниви и ливади, които се отдават под аренда, събират се и дарения.Много хора от околността се отзовават.Намират се и майстори - строители от Габрово, начело с бай Косьо.За кратко време над мъжката и женската къпални издига снага красива църковна сграда.Запазват се старите капила / къпални /, запазва се и изворчето в приземния етаж.Изворната вода свободно изтича през капилата и образува река.Взето е решение на 30 юли 1935 г. на празника на Света Великомъченица Марина църквата да бъде осветена и проведена първата Божествена литургия.По юлианския календар 30 юли е ден на Света Марина.
По една вековна традиция цели фамилии са се отправяли към параклиса на Св.Марина още от предния ден , за да пренощуват там и да вземат дейно участие в нощното бдение срещу храмовия празник.
  През следващите години манастирската църква запада.През 2002 година започва наново възстановяване основно с дарения на семейство Бисерка и Петър Петрови от гр. Варна.За храмовия празник - 17 юли 2005 г. обновената манастирска сграда е напълно завършена.
Господин Петър Петров предлага през летния сезон да се организира летен духовен лагер за деца с ограничени финансови възможности, посещаващи неделните училища към храмовете на Варненскта и Великопреславската митрополия.През 2006 г. са организирани първите такива лагери.
    Благодарение на усърдната работа на о.Прокопий и монах Йосиф днес манастирът процъфтява.Всяка година все повече и повече се вижда как цялата местност и сгради се обновяват.Има събор , който всяка година се провежда на 17.07. и вече няколко години Ути Бъчваров приготвя курбан за празника.Организира се също така надпяване, участват много групи за народни песни от Добрич и селата в цялата околност.
    О.Прокопий и монах Йосиф усърдно работят и за възстановяването на църквата ни в с.Ботево.Това е една от най - старите църкви в околността , носи името на Св.Пророк Илия.








      Малкото и невръстно момиченце Марина е родена през втората половина  на ІІІ век в Антиохия Писадийска.Нейният баща е бил езически жрец, който от най - ранна възраст започва да възпитава дъщеря си в идолопоклонство.Нямаме никакви сведения коя е била нейната майка.Станала едва на дванадесет години , малката Марина изненадващо за своя баща се отказва от идолопоклонничеството и прегръща с цялата си детска откровенност  и мощ и с милостта на Господ Бог тя узнава неговата истина , с която я призовава при Себе си.Марина започва открито да проповядва и изповядва новата си вяра.По същото време властите на Римската империя предприемат едни от най - жестоките гонения и преследвания срещу християните.Много от преследваните се крият по пустините, планините и усойните гори.Тия, които остават в градовете и по - големите селища се преструват на просяци  и като такива при всяка възможност проповядват и разпространяват Словото Божие.Именно от един такъв просяк - християнин дванадесетгодишната Марина за пръв път чува истината за Господа Иисуса Христа и малкото и, но буйно сърце веднага се изпълва с безпределна и всеотдайна любов към Него.Най - голямото нейно желание е да получи светото кръщение, но поради жестоките гонения тя не успява да открие нито в града, нито в неговите околности свещеник, който да извърши това тайнство.
   Макар  и все още много малка Марина не се бои да проповядва и изповядва Божието име.Изненадващо за всички и за самата нея , пръв неин преследвач и гонител става нейният баща.
    Марина вече подкарала 16 - тата си година .Веднъж в околностите на града тя срещнала Олимфрий, управителя на източните страни.Той идвал в техния град , за да предава на съд християните.Необикновената красота на Марина така поразила управителя , че му дошла мисъл да я вземе за жена.Той влязъл в разговор с нея, разпитал я за родителите и , за нейното име и звание.Марина със скромност отговорила на всичко.Не скрила и това, че вярва в Бога на християните и че желае да се посвети на служение Нему.Като чул това управителят веднага заповядал  на войниците си да хванат Марина и да я водят след него в града, без обаче да и направят някакво зло.Той се надявал лесно да склони младата девойка да се отрече от християнската вяра.
    На другия ден Марина била доведена на съд.Управителят ласкаво и казал : " Виждат боговете,че желая твоята младост и искам да те спася.Послушай ме, принеси жертва на боговете.Ще ти дам богати дарове и така ще устроя съдбата ти, че ще ти завиждат твоите връстници ."
  - Аз се научих да изповядвам Отца и Сина и Светия Дух, едно Божество в Троица, и Нему да принасям хвалебна жертва, - отговорила девойката.Не мога на бездушни идоли да въздавам оная чест, която принадлежи на моя Създател.
   Управителят почнал да увещава девойката, като се стараел ту да я склони чрез обещания, ту да я сплаши чрез закани.Всичко обаче било напусто.Девойката казвала : " Аз искам да си остана вярна рабиня на моя Бог, Който доброволно пострадал за мене.Ти няма да ме сплашиш чрез закани, защото сред страданията ще ме укрепи Оня, на Когото се упознавам."
   Разгневен от тоя разговор, управителят заповядал да бият Марина.Под жестоките удари от нея потекла кръв.После приковали девойката на едно дърво и терзаели тялото и с железни остриета.Подкрепена чрез сила отгоре, Марина понесла търпеливо ужасното мъчение.След това едва жива я затворили в тъмница.
   В тъмницата тя изведнъж видяла над себе си сияещ кръст, който озарил тъмничния мрак.Чули се думите : " Радвай се Марино, защото ти победи злобата на врага ! Радвай се, защото скоро, като мъдрите девойки, ще влезеш в чертога на твоя Жених, безсмъртния небесен Цар ! "
   Сърцето на Марина се изпълнило с неизказана радост.В същото време тя почувствала ,че раните и заздравяват и на тялото и се връщат силите.Тя молила Бога да я удостои със св. кръщение, та измита чрез него да влезе в небесния черног.
   Когато на другия ден отново извели Марина на съд, всички останали изумени, като я видели здрава и радостна.Някои от езичниците познали силата Божия ; други приписвали на някакво магьосничество изцелението на девицата ; а управителят отново я убеждавал да остави своята вяра и да се поклони на боговете, които според него и дарували изцеление.
    - Не мога да оставя моя Бог, Който ми показа Своята милост ! - отговорила Марина.
     Започнали ужасни изтезания.Тялото на мъченицата наново било разранявано, а раните  - опалвани с огън.Марина с твърдост понасяла мъченията.Тя непрестанно се молела Богу да я удостои да мине и през водата на кръщението, както е минала през огън за Неговото име.
     Тия молитвени думи навели управителя на мисълта да удави св. мъченица.Той заповядал да донесат грамадна каца с вода и в нея да хвърлят здраво свързаната девойка.А Марина извикала : " Господи Иисусе Христе, който си чупил оковите на смъртта и ада, милостиво погледни над Твоята рабиня, развържи моите вериги  и нека тая вода ми бъде желаното от мене св. кръщение и възраждане на живот вечен ! " 
   Едва свършила молитвата си, веригите и се разкъсали и неизказана светлина я огряла.Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебна песен на Бога Всевишни.Най - после управителят  я осъдил на смърт.
   Преди смъртта Марина се обърнала към събралия се народ и го увещавала да познае истинния Бог, а не да се кланя на бездушните изтукани.След това се помолила за всички.В предсмъртния си час тя се удостоила да види Самия Христос, Който я призовавал към вечния покой.Тогава Марина навела глава под меча на палача.
     По " Жития на светиите ", Синодално издателство 1991 г.



































сряда, 26 декември 2018 г.

Суров кус - кус от броколи с моркови и сушени домати / Raw couscous - a bunch of broccoli with carrots and dried tomatoes /



    НЕОБХОДИМИ  ПРОДУКТИ :

1 глава броколи
1 голям морков
10 - 12 броя сушени домати
1 малка глава червен лук
зехтин
лимонов сок
1 щипка хималайска сол

     Нарежете на кубчета почистения морков и червен лук, на тънки ивички сушените домати.Смелете в пасатор броколите.Смесете всички продукти в купа, овкусете със сол, зехтин и лимонов сок и хубаво разбъркайте.Поднесете веднага след приготвянето.
          Приятен  апетит !











Сурова торта с моркови, ябълки, орехи и тамаринд / Raw cake with carrots, apples, walnuts and tamarind /




НЕОБХОДИМИ  ПРОДУКТИ :

500 грама фурми с костилка
200 грама сушен тамаринд
2 големи  ябълки
4 - 5 моркова
1 ч.ч. орехи
сок от 1/2 лимон

   Почистете фурмите и тамаринда от костилките.Смелете ги с машинка за мелене на месо.Настържете морковите и ябълките на едро ренде, смелете орехите.Смесете всички продукти за блата в голяма купа и хубаво разбъркайте.Украсете тортата по ваш вкус и предпочитания.
        Приятен  апетит !












събота, 22 декември 2018 г.

В навечерието на Рождество Христово 2019 г. / On the eve of the Nativity of Christ 2019 /

                                                                                        Тайнство странно и преславно виждам-
                                                                        пещерата е небе, а Девата - херувимски престол ;
                                                                                                                       яслите са вместилище,
                                                                                        където легна невместимия Христос Бог,
                                                                                                                    Когото в песни величаем.

                                                                                         Ирмос на Рождество Христово, песен 9





   Още веднъж Господ ни сподоби в нашия земен живот да празнуваме най - великото в историята на света събитие , неизказано изумило небесните ангели.Те видели слезлия от небесата на земята Предвечен Божий Син - Второто Лице на Светата Троица, в човешка плът, която благоволил да възприеме.Те видели Богочовека - нещо , за което никога не можели и да помислят.
    Ако ангелите Божии били безкрайно изумени , какво да кажем ние, земните люде ?Не можем нищо да изречем, затова нека чуем смирено словата на Причината за това изумително събитие : Аз светлина дойдох в света , щото всякой вярващ в мене да не остане в тъмнината./ Йоан 12 : 46 / 
     Ще припомня  и думите на пророк Исайя : Народът, който ходи в тъмнина , ще види голяма светлина; върху живеещите в страната на смъртната сянка ще блесне светлина / Ис.9 : 2 / 
    Да вникнем и в словата на възлюбения от Христос Св.Апостол Йоан Богослов : Знаем също, че Син Божий дойде и ни даде светлина и разум , да познаем истиннаго Бога ; и ние пребъдваме в истиннаго Бога - Неговия Син Иисуса Христа.Той е истински Бог и живот вечен / 1 Йоан 5 : 20 /  .
    Непрогледна, като мрак  в безлунна нощ , била мъглата, обхванала умовете и сърцата на древните люде, обожествяващи животни и дори бездушни предмети.
   Религиите на най - прогресивните народи от по - късен период - гърци и римляни във времето на Христовото Рождество били изпаднали в такъв упадък , че дори самите жреци се надсмивали над собствените си вярвания.
   Богоизбраният израилски народ като че ли правел изключение от всички.Ала и този народ не бил до крайност твърд в богооткровената вяра и хилядолетия се отклонявал по пътя на идолопоклонството, приемано от съседните народи.И едва избрано малцинство от този народ с железни жили в шията и с меден лоб пазело истинската вяра в единия Бог.
    Ала, ето , възсияла в тази погибелна тъма Божествената светлина в пещерата на края на Витлеем.
   В света се явило странно и преславно тайнство : тъмната пещера станала небе, понеже в нея възсияла светлината на Божеството ; яслите вместили Невместимия в цялата вселена Бог ; херувимският престол, на който е носен Бог, бил заменен от пречистата Дева, на Чиито гърди лежал непостижимо за нас въчеловечилият се Предвечен Бог Христос.
   На кого били възвестени тези непостижими събития ? Не на царе и велможи, не на мъдреци и философи, горди в своята земна слава, а на простите, неуки пастири - на тях се явили ангели и в небесно пение им възвестили, че е възсияло Слънцето на Правдата и на света се явила Светлината на висшия , истинен разум.
  Защо именно на обикновените пастири възвестили ангелите за такова велико световно събитие , като Рождеството в човешка плът на Спасителя на света ?
  Защо не на най  - силните и мъдрите ? Защото, според нас , Бог на горди се противи и само на смирени дава благодат.
  Но, може би, ще каже някой, Бог възвестил на източните влъхви  - мъдреци чрез явилата се по чуден начин звезда за Рождеството във Витлеем на Богочовека, Божия син, приел човешка плът от Пресветата и Пречиста Дева Мария. 
   Ще отговоря и на този важен въпрос, доколкото ми позволяват силите.
    Кои били пристигналите отдалече влъхви ? В Рождественския тропар те са наречени служители на звездите.Те използвали цялата сила на своя ум за познаване на небесните светила, звездите и планетите, за изучаване на законите за движенията им, за откриване на нови звезди.Сърцата и умовете им винаги били обърнати към небесния свят, а нима това не означава, че сърцата им жадували познаване на истинската светлина ? О, така било, разбира се.Дори за нас небесните светила са много по - близко до истинската небесна светлина, отколкото до мъртвото електрическо осветление.И влъхвите , служещи на звездите, в своето религиозно познание стояли много по - високо, отколкото грубите езичници, обожествяващи животни и неодушевени предмети.Те били несравнимо по - достойни да пристъпят след витлеемските пастири и да се поклонят на родилия Се Син Човечески и Син Божи и да Му поднесат в дар злато , ливан и смирна.Злато - както подобава на цар ; ливан / тамян / - като на истински Първосвещеник , смирна / миро / - за Неговия гроб след като спаси света чрез Своя кръст.
    Тези мъдреци от далечните източни страни били удостоени да лицезрат и да се поклонят на Богомладенеца Христос ; защото Бог видял колко искрено се стремили към познание на Едината  Истинска Небесна Светлина.
   И за нас Сърцеведецът Христос Бог знае всичко - онова, за което сме достойни, както и недостатъците ни - и въздава всекиму това, което е заслужил.
    Той ни възлага такъв кръст, който е спасителен за нас.Длъжни сме да го носим безропотно и даже с благодарност.Защото Сам Той е приел човешка плът не заради това да бъде всемирен цар и повелител, а заради  унижения, гонения и оскърбления от грешници, и Сам е понесъл този най - страшен от всички кръст, на който отдаде Своя живот заради спасението на повярвалите в Него.
  Нека се принесем и ние, макар и мислено, след влъхвите във Витлеемската пещера и да принесем в дар на нашия Спасител цялата сила на вярата си в Него, цялостно покаяние за нашите грехове и беззаконие.
   И Той ще ни прости всяка наша сквернота, и ще заповяда на Св. Апостол Петър да открие пред нас дверите на Царството Небесно-
    Тази радост нека бъде с всички вас, братя и сестри ! ЧЕСТИТО   РОЖДЕСТВО   ХРИСТОВО !
Амин !

Слово на Свети Лука Войноясенецки / руски лекар - хирург с нито една неуспешна операция /, произнесено през 1958 година по случай Рождество Христово 








Кисело постно зеле с перлен ечемик /Horseradish leek cabbage with pearled barley /





     Киселото зеле приготвено в постен вариант е много вкусно.За приготвянето на това ястие освен перлен ечемик може да се използва грухана пшеница или булгур.

НЕОБХОДИМИ  ПРОДУКТИ :

1/2 средно голяма кисела зелка
3 глави кромид лук или 2 глави кромид и 1 стрък праз лук
1/2 ч.ч. перлен ечемик
1 с.л. червен пипер / сладък /
1 с.л. чубрица
1 ч.л. пушен червен пипер
1/2 ч.ч. растителна мазнина
3 ч.ч. зелева чорба
3 ч.ч. топла вода

      Нарежете на ситно кромид и праз лука и ги задушете в мазнина и малко вода.Когато зеленчука добре омекне добавете нарязаното на ивички кисело зеле.Задушавайте докато зелето леко промени цвета си.Добавете подправките и перления ечемик и разбъркайте 5 - 6 минути.Добавете зелевата чорба и водата и варете на тих огън под капак докато ястието остане на мазнина и зелето и ечемика добре омекнат.Аз приготвих зелето в уок тиган, но то може да се приготви и на фурна.В този случай го запечете до приятен загар. 
          Приятен  апетит !