КУЛИНАРЕН БЛОГ ЗА СУРОВОЯДСТВО,ВЕГАНСТВО И ВЕГЕТАРИАНСТВО

понеделник, 22 август 2016 г.

Десерт от пъпеш и маниока перли / Dessert of melon and cassava pearls /




   Маниока   / Manihot esculenta /  - родът Manihot , който спада към сем.Млечкови обхваща повече от 150 вида, от които само маниоката има стопанско значение.Маниоката е многогодишно растение, което достига височина 3 метра.Стъблото здраво, слабо разклонено, изправено и вдървесинено, с ясно изразени възли.Листата са дълбоко нарязани, с дълги дръжки.Разположени са последователно и имат 3 - 7 дяла, което им придава форма на човешка длан.При цветообразуващите вариетети цветовете са събрани в съцветия с дълги дръжки и са разположени на върха на растението.Съцветието е метлица, съставена от еднополови, жълтеникави цветове.Мъжките цветове са разположени на върха на метлицата, а женските - по - надолу.Маниоката се размножава само вегетативно, чрез резници, ето защо цветовете и семената и нямат съществено значение.
   Клубените се образуват чрез вторично нарастване на корените, излизащи от основата на стъблото, и достигат 0.5 -1 м. дължина, около 15 см. дебелина и тегло 2 - 4 кг./ понякога до 25 кг. /  В строежа на грудките се различават 3 вида тъкани - коркова / перидерм / - тя образува грубата обвивка, чиито цвят в зависимост от вариетета може да бъде бял, кафяв или червен ; кортикална - разположена непосредствено под корковата, и накрая жълтеникава или бяла сърцевина, в която се натрупва скорбялата.Броят на клубените в едно растение е между 3  и 5.
  Маниоката или както я наричат още касава заема едно от първите места сред клубеноплодните, които се отглеждат в тропическите области.В много страни нейните клубени, съдържащи до 35 % скорбяла , са важно хранително средство, докато износът на продукти от маниока , общо взето има малко значение.По - голяма част от продукцията на това растение, което вирее в Южна и Централна Америка, се получава и използва така , както това е ставало в миналото в Южна Америка и особено в Бразилия.От Бразилия маниоката била пренесена от португалците в техните бази в западноафриканското крайбрежие, откъдето се разпространила чак до Азия.Понеже основна въглехидратна храна в Азия бил оризът, маниоката нямала същото значение, както в Южна Америка и Африка.
   Най - добри условия за растеж маниоката намира в областите със средни годишни температури 20 С.Тъй като от поникването до узряването на клубените са необходими 9 - 12 месеца, маниоката се отглежда само в тропическата област.Макар,че в субтропиците температурите през летните месеци са доста високи, топлият период не е достатъчно дълъг, за да се осигури узряването на клубените.Маниоката е изключително чувствителна към студове.По отношение на валежите и почвите тя не е много взискателна.За да даде големи добиви растението все пак се нуждае от добре разпределени по количество валежи и плодородни почви.От друга страна растението може да се приспособи временно към сухия период, без да загине, а върху по - бедни почви е в състояние да си набави хранителни вещества за образуването на клубените.
   Цялото растение и особено клубените съдържат гликозида манихотоксин / линамарин /, от който под действето на ензима линаза се получават глюкоза, ацетон и силно отровната циановодородна киселина.Ето защо консумирането на сурова или недобре приготвена маниока води до смъртоносно отравяне.При клубените на сладките сортове гликозидът се натрупва в двата външни пласта, а при горчивите е разпределен равномерно в целия клубен.Ето защо е възможно при сладките сортове чрез обелване на клубените да се отстрани по - голяма част от гликозида.Условията на месторастенето оказват голямо влияние върху образуването на гликозида, но не може да се гарантира,че сладките сортове съдържат винаги нисък процент от него.Добре е, преди да се сготвят, клубените да се изкиснат дълго, като водата се сменя няколко пъти.Горчивите сортове образуват по - големи клубени с по - високо съдържание на скорбяла, отколкото сладките.За промишлено получаване на скорбяла са по - подходящи горчивите сортове.
   Клубените на маниоката може да се прибират в продължение на няколко години.Не е необходимо реколтата да се прибере в определен срок.Макар,че сладката маниока може да се яде понякога и сурова, след като се обели, най - често тя се вари, смачква се и се прави на супа или се яде с гаринитура.Поради това,че съдържа голямо количество скорбяла тя засища много и е изключително еднообразна въглехидратна храна.Ето защо в областите, където се отглежда маниоката, сред бедното население са разпространени болести, предизвикани от липса на белтъчини.Някои видове маниока, които съдържат по - голям процент гликозид, се използват за приготвяне на каша, която се суши най - напред на слънце, а после върху нагорещени тави, докато изсъхне дотолкова, че от нея да може да се получи брашно.
        Тапиока - скорбяла получена от маниока се получава твърде лесно, като се остави да се утаи вода от каша, приготвена с маниока.По този начин може да се получава тапиока в промишлени количества.
    За да пригответе десерти или ястия с перли от маниока трябва да спазите няколко условия :
1.Перлите да се накиснат във вода за 1 - 2 часа за по - бързо и лесно сваряване.
2 Перлите да се сварят добре до прозрачност, за да не се получи отравяне.
Използвах тапиока перлите за приготвяне на бърз и лесен десерт с пъпеш, мед и кокосови стърготини.Получи се много лек и вкусен ароматен десерт.
НЕОБХОДИМИ  ПРОДУКТИ :
1 кафена чашка перли от маниока
5 с.л. мед / може и по - малко в зависимост от сладостта на пъпеша /
7 - 8 с.л. кокосови стърготини
2 ванилии
1 средно голям пъпеш
още 2 - 3 с.л. кокосови стърготини за гаринране отгоре
    Най - напред накиснете перлите във вода в съотношение 1 : 2 / 1 част перли, 2 части вода / за 1 - 2 часа.След това поставете вече поелите водата перли в тенджера със студена вода - 4 части /още 4 каф.чашки вода /.Бъркайте на слаб огън докато перлите станат напълно прозрачни.Става бавно особено ако огънят не е умерен, а слаб.Когато перлите придобият напълно прозрачен цвят и течността стане кремообразна и се сгъсти са готови.Махнете тенджерата от огъня, добавете мед, ванилия, кокосови стърготини и добре разбъркайте.Когато сместа се охлади леко я насипете в чаши за сервиране.Оставете така докато напълно изстине и се втвърди.
   Когато всичко е готово нарежете на ситно почистеният пъпеш, поставете от пъпеша във всяка чаша, отгоре поръсете отново кокосови стърготини.
        Да ви е сладко !









6 коментара:

  1. Това е Фантазия... и
    отново ме изумяваш, Елена!
    Благодаря ти, страхотни неща предлагаш!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дианка,
      вкусен и здравословен десерт се получи.Много лесен и бърз.
      Поздрави !

      Изтриване
  2. Ели, много интересна информация за тапиока и маниока. Срещала съм ги върху етикети на детски храни и пюрета. Много често ми се е случвало да реша да купя готово пюре, но след като прочета съдържанието да се откажа и да сготвя пюре у дома. Твоят десерт изглежда много апетитно и екзотично. Поздрави и усмихнат ден!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Теди,
      много продукти, които навлизат в нашата кухня и се продават в различни магазини за диетични храни имат малки етикети, на тях едва се разчита някаква минимална информация за продукта.А често дори и тези, които ги продават не са наясно за какво точно и как се използват.А трябва да се търси наистина подробна и ясна информация, за да не се получават заблуди.Тапиоката е чистото нишесте извлечено като перли от клубените на растението маниока.
      Поздрави !

      Изтриване
  3. Това страховито с тази маниока:) верно ли е отровна, ако не се приготви добре?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Веси,
      вярна е публикуваната информация.Няма грешка, вече на много места, дори и в интернет е публикувана такава информация.Моята информация също е много точна и нека всеки прочете преди да започне да приготвя коренът маниока или маниока перлите, които се наричат тапиока.
      Поздрави !

      Изтриване