КУЛИНАРЕН БЛОГ ЗА СУРОВОЯДСТВО,ВЕГАНСТВО И ВЕГЕТАРИАНСТВО

четвъртък, 22 януари 2015 г.

Сурова тарта от нахут с магданоз, ким, сусам и зелен лук / Tart of raw chickpeas with parsley, caraway seeds, sesame and green onions /



   Нахутът / Cicer  arietinum / е една от най - лесно смилаемите бобови култури.Той може да се нарече грахът на сухите области, защото една от физиологичните му особености е сухоустойчивостта.Известни са около 40 вида, които в повечето случаи са разпространени като многогодишни тревисти растения или бодливи храсти в средиземноморските райони с малко валежи  и в Предна и Средна Азия чак до Западните Хималаи , където са типична съставна част на планинската растителност.
  Нахутът е едногодишно изправено растение.Има стъбло с плътни, жлезисти власинки, което предизвиква усещането за лепнене при допир.Листата са перести и назъбени, а цветовете - бели, червени или синкави.От тях се развива издут боб с едно или две семена.Характерните, наподобяващи глава на овен или кукумявка семена често имат неравно грапава повърхност и жълтеникав до черен цвят.Едносеменни форми със семена колкото череша се отглеждат предимно в Средиземноморието, а дребносеменните се култивират предимно в азиатския им ареал и в Североизточна Африка.
   Семената на нахута съдържат 18 - 26 % белтъчини от много високо качество, 42 - 60 % въглехидрати и съвсем малко мазнини - 6 - 8 %.
   Сега нахут се отглежда в страните от Южна Европа, в Северна и Североизточна Африка, Предна и Средна Азия до Западен Китай и Индия и в Латинска Америка.Най - големи площи, заети от нахут се намират в Индия, където той е най - важното бобово растение, и в Мала Азия.
     Родината на нахута е Западна Азия, по всяка вероятност областта между Анадола и Израел, където и сега се срещат най - различни форми от културния вид.
Отглеждането на нахута има дълга традиция.При разкопки в Предна Азия са намерени семена в селища от 7 - то хилядолетие пр.н.е.В древността нахутът бил широко разпространен в Гърция и Рим ; очевидно римляните са пренасяли семена в колониите си на север , за което говорят находките, открити в римските гарнизони от Рейнската област.
  Нахутът се отглежда като лятна или като зимна култура / Индия /, а не рядко като смесена култура с други земеделски растения.В България зърната се засяват рано на пролет , още през февруари.
Начинът на използване на нахута е подобен на граха.От счукани сухи семена се приготвят супи и каши.Нахутеното брашно се използва за тестени изделия , а в Индия от него приготвят сладкиши и палачинки.Обелените и препечени семена имат вкуса на ядките на черупковите и са любимо лакомство в Ориента.Овчарите в Средна Азия носят със себе си препечени семена от нахут като траен продукт при дълги преходи.
    Кълновете от нахут имат чудесен вкус и лесно се приготвят -  http://naturalnakuhnia.blogspot.com/2014/06/blog-post_25.html  От тях приготвих сурова тарта , след като смлях в машинка за месо кълновете няколко пъти.Към 200 - 300 грама сухи зърна, от които приготвих кълнове прибавих 2 - 3 стръка ситно нарязан зелен лук, 1/2 връзка магданоз, щипка ким и сусам / по - добре е да се смелят в кафемелачка за по - добро усвояване /, щипка хималайска сол и струйка зехтин.
От добре разбърканата и поставена в еднократна форма смес оформих тартата, която може да се поднесе с прясна зеленчукова салата.Аз я гарнирах с маслини каламата.
   Да ви е сладко !












3 коментара:

  1. Прекрасна тарта, толкова по мой вкус, Ели! :)
    Да ти е сладко!

    ОтговорИзтриване
  2. Гери,
    ако никога не си употребявала нахут в сурово състояние започни с по - малко количество.Той е чудесен, но трябва да свикнеш с вкуса му, няма никакви вредни последствия върху целия стомашно - чревен тракт.Трябва да се внимава само при подагра.
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ще опитам някой път задължително, Ели. Не съм, само варен досега. Благодаря ти! :)

      Изтриване