Чудната история на " Тиха нощ, свята нощ " / Wonderful history of " Silent night " /

   Снегът бавно покрива австрийското селце Обендорф.Във всеки дом личат прясно отсечените елхи.Последният ден е преди Рождество Христово на 1818 година.Навсякъде настроението е празнично, с изключение в църквата " Сент Николас ". Там органът току - що е отказал да свири и младият свещенник Йозеф Мор напразно се опитва да го поправи, а коледната вечер в никакъв случай не би могла да мине без музика в църквата ....

   Накрая Мор се отказва да поправя органа и решава да спаси положението по друг начин.От малък той свири на цигулка и китара и решава сам да напише песен.

   Сяда и се вторачва в белия лист хартия.В съзнанието му оживява селското семейство, което неотдавна е посетил, за да благослови новороденото им момченце.Пред очите му изплува майката, прегърнала грижовно повитото в пелени и одеало бебе.Изплува и подобна сцена, която се е разиграла преди близо 2000 години край Витлеем.

      И пачето перо започва бързо да се плъзга по хартията, сякаш направлявано от невидима сила  : 

        " Тиха нощ, свята нощ

           Цялата земя е в тишина

           Спи младенец, златокъдър и благ,

           а над него родители бдят......"

И т. н. всичко 6 куплета с рефрен.

   Времето лети.До среднощната литургия остават броени часове. Мор стига до съседното селце Арнсдорф. Там учителства неговият приятел Франц Грубер, който е известен и като съчинител на музика за песни.Любител е и свири на органа в църквата " Сент Николас " в Обендорф, дирижира църковния хор.

    Мор намира приятеля си в дома му - на горния етаж на училището.Грубер хвърля поглед на стиховете и сяда пред пианото, а Мор се завтича към Обендорф да се подготви за литургията....

   Само два часа преди да започне тя пристига Грубер с нотите.Едва успяват да репетират с хора.В полунощ селяните напълват църквата.Обясняват им, че органът е повреден и че ще бъде изпълнена специално композирана за случая песен.Грубер подема басовата партия, а Мор - теноровата, като акомпанира с китарата си.След всеки куплет се включва хорът с божествения рефрен.
   Селяните са дълбоко развълнувани.Сякаш чист алпийски поток ромоли под църковния свод.Коленичат и подемат молитвата след песента.Коледната литургия е истински успех, макар и без музиката на органа.
   Песента изпълнява задачата си и е забравена.Мор е преместен в друга енория.Но случайността се намесва отново.След 5 - 6 години песента попада в тиролски народни певци, които я изпълняват по време на странстванията си в Германия и чужбина.За авторите никой нищо не знае.Всички смятат, че това е простичка, прекрасна, народна песен.
   Успехът и е огромен, бързо се превежда на много езици и залива целия свят.Междувременно Йозеф Мор е починал от пневмония през 1848 година, без да подозира популярността на песента.И до смъртта на Грубер през 1863 година авторството му се оспорва.
   Разказват множество истории за магическото въздействие на тази песен върху човешката душа.
  По време на Първата световна война коледната нощ била лунна, студена, снежна.В германските окопи запяват " Тиха нощ, свята нощ " .Англичаните ги чуват, дълго мълчат, а след това запяват заедно с тях......
  По време на същата война във военнопленнически лагер  в Сибир са настанени австрийски , германски и унгарски войници.На Бъдни вечер всички тихо запяват популярната коледна песен.Просълзен руският комендант на лагера се приближава до тях и им казва на развален немски език : " Тази вечер за първи път откакто започна войната, успях да забравя за кратко време, че сме врагове....."
   Днес " Тиха нощ, свята нощ " се пее на повечето световни езици и буди винаги същите чувства на красота, мир и човеколюбие.