Физалис / Fisalis /

                                  

   Физалисите са членове на семейството на " нощните сенки " / Solanaceae /. Имат си отделен род и към него принадлежат над 70 вида , но има само двайсетина, чиито плодчета са ядливи.Повечето видове произхождат от Америка, а по - конкретно районите със субтропичен и топъл климат.

   В зависимост от вида растенията могат да достигнат до 3 метра.Облистени са добре.Цветовете са много характерни.А най - отличителната им черта са плодчетата и тяхното " хартиено " покритие.Всъщност името е дадено заради характерната форма на обвивката.Physalis означава пикочен мехур.Независимо от неподходящата асоциация, плодовете намират приложение в необикновени сладки изкушения.

  А ето кои са най - често срещаните физалиси в градината :

КИТАЙСКИ  ФЕНЕР - У нас този физалис е познат още като мехунка или вълча ябълка.Развива се добре навсякъде.Няма претенции към почвата.Изключително устойчив е на ниски температури и на много високи.Размножава се бързо благодарение на кореновата си система и превзема площи доста агресивно.Обича вода.

  Цъфтежът започва през лятото, а скоро се появяват и фенерчетата.Те запазват цвета си, дори в изсушено състояние, поради което намират място във флористиката и приложните изкуства.

  Всички части на растението са отровни освен малките зрели плодчета без обвивката.Те са богати на вит.С и физиалини.Въпреки това не се препоръчват за наяждане.

   Могат да се хапват в прясно или изсушено състояние.Намират приложение в народната медицина и фитотерапията.Твърди се, че помагат на бъбреците, пикочните пътища, при подагра и ревматизъм, а и че стимулират имунитета, облекчават кожни проблеми.

   Листата и корените се употребяват в китайската медицина, но няма научни доказателства, че билката е ефикасна.

ИНКА БЕРИ - Physalis  peruvina е вид, култивиран в някои части на Америка.Историята му може да се проследи до времето на инките.Днес инка бери, златна череша, перуанска земна череша или пок пок, както още се нарича, расте в диво състояние в много райони.

   Екзотичните му плодчета са много богати на витамини, минерали и хранителни вещества.Имат редица лечебни свойства, дори е доказано, че действат добре при диабет, високо кръвно и ракови заболявания.Намират широко приложение в сладкарството и кулинарията.

         Размножаването на инка бери става чрез семена и резници.Според много градинари се отглежда подобно на доматите.Изисква много вода и съвсем леко подхранване, само ако е необходимо.

            В условията на умерен климат плодчетата узряват в края на лятото.Растенията се повреждат от първите слани, но може да се приберат или да се заложат резници.

МЕКСИКАНСКО   ТОМАТИО -  Ph. Ixocarpa  или  Ph. philadelphica  достига около 60 см. височина.Одомашнено е в Мексико, откъдето идва и в Европа.

      Растенията се развиват добре при различни почвени условия с добър дренаж и много хранителни вещества.Изискват умерени до високи температури, много слънце.Чувствителни са на студ, затова в края на зимата се прави разсад, който се засажда на открито от април.

     Плодовете узряват в средата на лятото, имат сладък, необикновен вкус.Консумират се свежи или в различни супи, десерти, ястия.Могат да се консервират.От тях се приготвя и мексиканска салца.Добър източник са на фибри и витамини.

    Твърди се,че още от древността се използват за лечение на главоболие и болки в стомаха.

     Няколко са сортовете, които се култивират.Плодовете им варират по размер и цвят, но най - често са колкото топка за голф и в зелен или виолетов цвят.Сортът Амарила обаче е с жълти плодове.

ЯГОДОВ   ДОМАТ  - по отношение на изискванията си  Ph. Pruinosa e много сходен с останалите физалиси.Образува компактно едногодишно храстче със сърцевидни листа.Приспособява се лесно и расте бързо.Има голяма декоративна стойност.Може без проблем да се отглежда в контейнер.

  Цялото растение е отровно / съдържа соланин / с изключение на зрелите и освободени от   " пакетчето " плодове. 

   Цъфти в жълто, а зрелите плодчета също са такива.На вкус са сладки, леко кисели , с аромат на ягода или ананас.Могат да се хапват в свежо състояние.Когато преминат термична обработка, отделят силен аромат на боровинкови мъфини, според някои готвачи.

ДЖУДЖЕНЦЕ  - с височина между 20 и 50 см. Ph. minima е един от най - дребните видове.Листата му не са овласени.Цъфти в нежно, кремаво жълто.
   Кутийката на плода става сламено кафеникава, когато той узрее напълно.
   Самият плод е ярко жълт , има черешов аромат.Интересно е ,че може да бъде пренасян от вятъра заради въздушното пространство между него и защитната му обвивка.
     Джудженцето има сходни изисквания с останалите физалиси, но не е много познат заради дребните плодчета и защото има склонност да се превръща в плевел.
По материали от вестник " Хоби фермер "