КУЛИНАРЕН БЛОГ ЗА СУРОВОЯДСТВО,ВЕГАНСТВО И ВЕГЕТАРИАНСТВО

вторник, 23 декември 2014 г.

Витлеем - градът на Рождеството / Betlehem - the city of the Nativity /

Пещерата на Рождеството - входът
Карта на Светите земи за поклонници - снимка от книгата " Поклонение в Светите  земи "

Храмът " Рождество  Христово " - отвън, снимка от книгата " Поклонение в Светите  земи "




Градът  Витлеем - снимка от книгата " Поклонение в Светите земи 
   В последните столетия преди Рождество Христово Юдея се намирала постоянно под тежкото иго на иноплеменници : изпод владичеството на персийците тя минала под властта на Александър Велики, а след неговата смърт - под владичеството на египтяни, сетне на сирийци, а след кратковременна независимост  - под властта на римляните, които обложили юдеите с данък и за цар поставили Ирод.Страдайки под чуждо иго , юдейския народ се утешавал с надеждата за скорошното идване на Спасителя или Месия - Христа, обещан от всички пророци.Точната дата на Рождението не се знае със сигурност, но се знае, че то е станало преди смъртта на Ирод , а той умира 4 г. пр.Хр.
Пророк Даниил предсказал, че Христос ще се яви след 490 г. от възстановяването на Йерусалимския храм ; пророк Михей означил мястото на неговото раждане - Витлеем / Мих. 5 : 2 /, / Мат. 2 : 6 / 
    Витлеем, чието име на иврит означава " Домът на хляба ", първоначално се е наричал Ефрат  / означава плодородие / и се споменава многократно в Библията като спокойно и пасторално място.Тук Яков погребва своята любима съпруга Рахил / Битие 35 : 16 / и тук започва историята на Рут.Витлеем се почита като родното място на Давид / 1 - ва книга Царства 17 : 12 /, както и на Иисус, " се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода " / Матей 2 : 1 /.
Град Витлеем е разположен на 18 км. южно от Ерусалим в низина, на 80 м. над морското равнище.Над него се извисяват Моавските планини / това са хълмове, а не типичните наши планини с височина над 1000 м. /.В древността Витлеем бил малко и неизвестно селище, обитавано от земеделци и пастири.Тук в околностите му цар Давид пасял овцете си.Градът е разположен върху плодородна земя , в която са отглеждани много лозя и маслинови дръвчета.
До Втората световна война Витлеем бил християнски град.След създаването на държавата Израел и войните между палестинци и евреи много мюсюлмани, изселени от родните си места, намират убежище в него.Сега населението му е 50 хиляди жители, като 20 хиляди от тях са християни.След 1995 година градът е под контрола на палестинската автономна власт.Както и в останалите палестински градове улиците са пълни с безработни хора.
    В селцето Бейт Сахур се намира Полето на пастирите, където Ангелът се явява на овчарите и им съобщава за раждането на Иисус : " И рече им Ангелът : не бойте се : ето благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци ; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, който е Христос Господ ; и ето ви белег : ще намерите Младенец, повит лежащ в ясли.И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше : Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение ! " / Лука 2 : 10 - 14 /
Това място се намира на изток от Витлеем, на около километър разстояние.Още от най - древни християнски времена пещерата, в която са се намирали пастирите в момента на благовестието, била място за поклонение.
През 4 век Св. царица Елена построява над пещерата първия християнски храм, чийто под бил украсен с цветна мозайка с гръцки надписи.От 5 век и през цялата византийска епоха службите на празника Рождество Христово започвали от тук и завършвали в базиликата във Витлеем.През 6 век император Юстиниан построил голяма църква, която да вмести многобройните поклонници.Персийското нашествие в началото на 7 век разрушава този храм.При патриарх Модест тук отново е въздигната църква, а след като Палестина бива превзета от арабите, около пещерата е построен монастир, ограден с високи стени, за да даде убежище и безопасност на монасите - пустинници.През 11 век монастирът бил унищожен.Запазена била само пещерата, която през дългите години на ислямско владичество останала единственото място за поклонение на християните.
   След 1972 година на мястото на развалините започва строеж на нова, голяма гръцка църква, която е довършена през 1985 година.При направените археологически разкопки са намерени останки от древния храм, чийто фундамент, части от колони и мозайки по пода могат да се видят и днес.
Църквата е под юристдикцията на Йерусалимската патриаршия.В древния храм се намира камъкът, на който е стоял ангелът, когато е благовестил на пастирите.Там са поставени мощи на избити от персите мъченици.
Бог избира именно тези трима пастири, защото те оставят овцете си и отиват да се поклонят на Младенеца - предпочели са духовното пред материалното.Според преданието пастирите са погребани на това място по тяхно искане.
Православните християни в Бейт - Сахур канят в дома си всеки странник и му предлагат подслон, храна и всякаква подкрепа.Сред тях битува вярването,че докато те посрещат непознатите така, както пастирите са посрещнали Бога, в тяхното селище ще има мир и разбирателство между мюсюлмани и християни.Тази тяхна вяра напълно се оправдава от живота.

Църквата " Полето на пастирите " - снимка от книгата " Поклонение в Светите  земи " 

  Старозаветните пророци предсказвали, че дългоочакваният Спасител на човешкия род ще се роди във Витлеем.Когато се изпълнили времената и наближил денят на Богорождението, римският император наредил да се извърши преброяване на населението " по цялата земя ". За целта всеки трябвало да се представи пред властите в града, от който произхожда рода му.
Йосиф и Дева Мария пристигат от Назарет във Витлеем за преброяването тъй като Йосиф принадлежи към рода на Давид, а Витлеем е " Градът на Давид ".Евангелието на Лука / 2 : 7 / описва как Мария " роди своя син първенец....и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в страноприемницата ".
От самото зараждане на християнството пещерата, в която е роден Иисус се счита за свещена.Върху пещерата е построена гръцка православна църква, а през 1950 година Барлуци построява друга църква за францисканците.
Първата църква " Рождество Христово " е построена върху пещерата през първата половина на 4 - ти век по инициатива на византийския император Константин и неговата майка императрица Елена.Издигнатият от тях осмоъгълен олтар все още съществува там.Части от цветните мозайки на този храм могат да се видят и сега.Църквата е частично разрушена по време на бунта на самаряните през 6 - ти век.Сегашната църква е построена от Юстиниян през 530 година.Отвън тя изглежда като крепост.Първоначалният вход е запълнен, снижен и стеснен, което пречи на мюсюлманските нашественици да влязат вътре на кон.
Повечето от църквите в Светите земи са разрушени по времето на нашествието на персите през 7 - ми век, но очевидно църквата " Рождество Христово " е спасена от оскверняване, поради мозайката на фасадата на църквата, изобразяваща тримата влъхви, които пристигат да се поклонят на малкия Иисус / Матей 2 : 2 / в персийски одежди.
  Тази базилика е единственият православен храм в Палестина, който останал неразрушен в продължение на 14 века.Само външно е бил изменян и дострояван и има вид на крепост.Няколко века е оцелял без покритие, защото покривът му бил от олово и турците го използвали за отливане на куршуми.Възстановен е едва през 19 век.1771 година е установено, че източните християни ще се грижат за този храм, но ключовете за него се намират в мюсюлманско семейство. Празникът Рождество Христово е установен около 330 година.
Интериорът на църквата е реставриран, но основната и форма се запазва.Долните части на стените са облицовани с мраморни плочи, а горната част е украсена с мозайка.На колоните от варовик са изобразени апостолите.С времето декорациите от епохата на кръстоносците са унищожени и днес двата реда колони от червен варовик изглеждат като голи в мрачната църква под дъбовия таван, подарен от краля на Англия Едуард  Четвърти и Филип, херцога на Бургундия, през 1482 година.Останките от оригиналния мозаечен под от църквата на Св.Елена могат да се видят през капаците в пода.
През вековете църквата многократно сменя притежателите си, а днес тя се използва от Гръцката Православна, Католическата и Арменската църкви.
      Пещерата представлява подземен храм и е осветена от множество кандила  / 19 броя /, дар от различни християнски народи.Мястото на Рождеството под Православния Престол е обозначено със сребърна звезда и с надпис на латински език : " Hic de Virgine Maria Iesus Christus natus est 1717 " / Тук от Дева Мария се роди Иисус Христос 1717 година /.
Срещу звездата три стъпала водят надолу към покрита с мрамор ниша, където се намират яслите, в които е бил положен Младенеца.Над тях също горят множество кандила.Тук е Католическият престол Поклонение на влъхвите .
Може би малцина знаят, че Кримската война през 1853 година е избухнала именно заради храма " Рождество Христово ".Католиците са подкупили турските власти да им предоставят контрола над този храм.За да предотврати предаването храма на католиците и да запази правата на Православната църква, руският цар обявява война на Турция.
   Отдясно на Св. олтар в храма има мраморна колона с изографисана върху нея икона с Неръкотворния образ на Иисус Христос.Тя е копие на иконата, изобразена по чудесен начин на светия Убрус, която е била изпратена на цар Авгар в гр. Едеса и е позната в Православната църква като " Неръкотворна " т. е. Богосътворена.
Иконата явила своята чудотворна сила на 19.10.1996 година когато църквата празнува паметта на Св.Ап. Тома.Рано сутринта забелязали, че светия образ излъчва сияние като светкавица, а от очите на Христос текат сълзи, ухаещи на благовонно миро.Образът на спасителя гледал пронизващо печално, а очите му мигали като очи на жив човек.....Това е едно от чудесата на Светата земя, продължило месеци, и през това време било наблюдавано от хиляди поклонници от всички християнски изповедания, както и от юдеи и мюсюлмани.
   Светата литургия се извършва на гръцки и арабски език.Св.Евангелие често се чете на църковно - славянски, тъй като службите се посещават от много руски поклонници.
  След известно време във Витлеем дошли мъдреци от Изток / Персия, Вавилон / .Известно е ,че някога в Халдея пророк Даниил бил поставен от Навуходоносор за началник над езическите мъдреци. / Дан. 5 : 11 / Трябва да се предполага, че тогава той открил на халдейските мъдреци своето пророчество за времето, когато ще се роди очакваният от юдеите Месия / Дан.9 : 24 - 27 / И когато на Изток се появила необикновена звезда , мъдреците разбрали, че пророчеството се е изпълнило.Тогава те , не без особено внушение отгоре,  се отправили към Йерусалим да се поклонят на родилия се Юдейски цар. Следвайки източния обичай да се поднасят на царете дарове, те взели със себе си злато / дар като на  Цар, като данък /, ливан / тамян, дар като на Бог , тамянът се използва в богослуженията / и смирна / дар като на човек, който ще умре и ще бъде помазан с благовонни масла / и като дошли в Йерусалим питали : " Где е родилият се Цар Юдейски ? Видяхме звездата му на Изток и дойдохме да му се поклоним ." Тези мъдреци / влъхви / са били учени, но благочестиви хора.Преданието е запазило имената им Мелхиор, Гаспар и Валтасар.Паметта им се чества в деня на Рождество Христово.
  Всички снимки, които се постарах да направя не са с добро качество..Причината беше огромното струпване на много хора, понякога недобрият достъп до светлината и много малкото време , с което разполагах.Почти на всички Свети места трябва много бързо да се действа, защото опашките от чакащ народ са много големи.Влиза се бързо в Пещерата на Рождеството  и много бързо трябва да се излезе, защото всички туристи искат да я посетят.
Не направих снимки от самия град Витлеем, нямахме време да го разгледаме, наредихме се направо на опашката за влизане в храма " Рождество Христово ".
  Силно впечатление ми направи по време на цялата ни екскурзия в Израел, че земеделието е много добре развито.Почти навсякъде терените бяха по изкуствен начин засяти с растения, които се напояват с капково напояване.Замислих се за България - колко плодородна и с добър климат е нашата страна и колко изоставени селско - стопански земи има.Цялата държава Израел се изхранва от собствено производство - в хотелите ни сервираха чери - домати, но не внесени от вън, а тяхно производство.Вносът на храни от вън е забранен, а се стимулира собственото производство.
   В Израел на много висок пиедестал е поставена мидицинската наука и там тя се развива с много бързи темпове.Почти навсякъде могат да се видят много бедни, но усмихнати, ведри хора и много богати, както градове, така и домове на хората.А храната беше превъзходна - във всички хотели се сервираше основно постна храна / кашерна - не се смесват млечни продукти и месо /, много пресни салати, кълнове, бобови растения, хумос, много зехтин и сок от лимони.
Шабат / сабат / - свещенният за евреите ден - събота - започва в петък след залез слънце и продължава в събота до залязването на слънцето.На трапезата се поднася сладко вино, риба или телешко, постни безквасни хлебчета, пресни салати и преобладаващи постни ястия.Не се работи както в събота ,така и на всички големи празници.Работят само болниците и транспорта.

Храмът " Рождество Христово " отвън прилича на крепост




Вътрешен интериор на храма в посока към централния вход.На колоните от мрамор са изобразени  апостолите


Посока към входа на храма и Пещерата на Рождеството


Старинна мозайка на фасадата на храма, изобразяваща тримата влъхви в персийски одежди


Старинна мозайка, тя е направена от Св. Елена и в момента над нея е направен основният под на храма


Храмът " Рождество Христово " - вътрешен интериор






Православен олтар в храма " Рождество Христово "


Колоната с неръкотворния образ на Иисус Христос


Чудотворна икона на Божията майка


Чудотворна икона на Божията майка


Входът от храма " Рождество Христово " към  Пещерата на Рождеството - влиза се със стъпала надолу към самия вход


Пещерата  на  Рождеството  -  вътрешен интериор. Тук   със сребърна звезда е обозначено точното място на Рождението на Иисус  Христос

Снимка от книгата " Поклонение в Светите  земи " - звездата на  Рождеството с 19 кандила




Яслите


Поклонение  на Влъхвите
   Във всички Православни храмове в България се изпълнява на Рождество Христово на църковно славянски език Тропарът на Рождеството.Ето текста с превод на български :
            Рождество Твое Христе Боже наш                                      
            Возсия мирови свет, свет разума,                                        
            В нем бо звездам служащии звездою учахуся,
            Тебе кланятися солнцу правди,
            И тебе введети,
            С висоти востока,
            Господи Слава Тебе.


           Твоето рождение, Христе Боже наш,
           Озари света със светлината на богопознанието.
           Защото тагава ония, които се покланяха на звездите,
           От звезда се научиха да се покланят на Тебе,
           Слънцето на правдата.
           И тебе да познават като Изток от висините,
           Господи, Слава Тебе !
 
Под " Ония, които се покланяха на звездите " се разбират мъдреците, които преди да бъдат озарени от светлината на Христовата вяра, не само изучавали небесните светила, но им се и покланяли поради религиозното си / или духовното си / заблуждение.Много хора днес също използват астрологията и вярват в зодии, а не в Христовото богопознание.
" Слънцето на правдата " и " Изток от висините " се нарича Иисус Христос, просвещаващ хората със своето учение.
     ЧЕСТИТО   РОЖДЕСТВО   ХРИСТОВО ! СЛАВА ВЪВ ВИСИНИТЕ БОГУ И НА ЗЕМЯТА МИР, МЕЖДУ ЧОВЕЦИТЕ БЛАГОВОЛЕНИЕ !

В публикацията са използвани снимки и материали от книгите " Поклонение в светите земи " и " На поклонение до Божи гроб през 21 век "./ Р. Кандиларова, Д. Дуриданова /

понеделник, 22 декември 2014 г.

Канелони / пурички / от праз - лук с плънка / Cannelloni / cigar / leeks - with onion stuffing /



    Едно вкусно и лесно за приготвяне предястие ви предлагам за трапезата на Бъдни вечер.
Празът е традиционен зимен зеленчук, много вкусен и чудесен за приготвяне на различни ястия и предястия с плънка.Когато е много ситно нарязан той няма толкова остър вкус и може с успех да се използва в салати.Сортовете праз , които съм опитвала в западните страни нямат никакъв вкус, за разлика от нашия вкусен и ароматен български зеленчук.
  За това предястие са необходими 1 - 2 по - едри стръка праз - лук.Почистете зеленчука като отделите най - външната замърсена люспа.Нарежете напречно парчета праз с дължина по избор - 10 - 15 - 20 см.Внимателно отделете всяка люспа така, че да се запази цяла.Измийте под течаша вода получените пурички.
   В отделен съд пригответе  100 - 200 грама кашу  / накиснато във вода  за 4 часа / и 1 ч.ч. кълнове от слънчоглед.Ако не разполагате с кълнове от слънчоглед можете да използвате накиснат във вода за 6 - 12 часа белен слънчоглед.Смелете ги в пасатор или кухненски робот.Към тази смес добавете хималайска сол на вкус и ситно нарязан копър / пресен или сушен /.Внимателно напълнете канелоните от праз със сместа и поднесете .
    Да ви е сладко !










Сурови хлебчета от кълнове на овес с подправки и каперси / Raw breads sprout oats with spices and capers /







   Овесът е единственото житно растение със съцветие метлица, което се отглежда сега на големи площи в Средна Европа.Метлиците му имат различна форма - рехава или едностранна.
  Дивият овес е широко разпространен в Евразия.Културният овес произлиза от различни диви видове.И овесът, както ръжта, е вторично културно растение.Разпространил се е като плевел заедно с други култури - ечемик и двузърнест лимец.Овесът е самоопрашващо се растение , което било добра предпоставка за одомашняването му.
   В Средна Европа овесът се появил едва в бронзовата епоха.По време на застудяването той се разпространил широко, понеже обича хладен и влажен климат.Когато посевите на претенциозните житни растения силно оредявали поради неблагоприятните климатични условия, посевите с овес оцелявали.И днес на някои места вярват, че пшеницата се превръща в овес, когато жизнените условия са неблагоприятни.По време на Римската империя овесът е бил важна култура за германите.
  Сега културният овес се отглежда в умерените области на Европа и на Северна Америка.Той има относително дълъг вегетационен период и поради това в по - северните райони отстъпва място на ечемика, докато в южните райони , районите на царевицата расте добре.Овесът не може да се отглежда на сухите местообитания поради голямата му влаголюбивост, както напр. ръжта.Обикновено той се отглежда като лятна култура , понеже студоустойчивостта на зимния вид не е много голяма.
   Овесът се отличава със здраво стъбло и може да се сее като растение - пионер на такива местообитания, каквито са разораните целини.Недостатъци на овеса са различната големина на зърната, която зависи от разположенията им в класчетата, и малката устойчивост на оронване и полягане.Сега целта, към която се стремят селекционерите , е да се получи овес със здраво и късо стъбло и по възможност голи зърна, за да се осигури прибиране с комбайни без загуба.
   Преди години, а и в днешно време овесът е бил използван като задължителна храна за животните - предимно коне и кози.
Значение за човека имат овесените ядки, овесената слама и овесените трици.По - рядко се използват овесените зърна под форма на кълнове или брашно.
    Овесеното брашно може да бъде използвано сурово за приготвяне на сладкиши и торти.Овесените питки са известни в северните страни - приготвят ги за Коледа във Финландия и Швеция и са задължителни на трапезата.Кълновете от овес са едни от най - лесно усвоимите и могат да бъдат приложени и при хранене на най - тежко болни.Хората, които не са свикнали да употребяват кълнове с изненада ще открият колко приятни и вкусни са тези кълнове.
    В настоящата публикация ви предлагам сурови хлебчета от кълновете на овеса.
Направете кълнове от 300 - 400 грама сухи овесени зърна.Смелете няколко пъти в пасатор или машинка за мелене на месо.Добавете към сместта по 1 щипка риган, мащерка, червен пипер, сминдух , чубрица, 1 - 2 щипки хималайска сол, 3- 4 с.л. каперси  и струйка зехтин.Направете големи кюфтета - хлебчета, с тъпата страна на ножа оформете кръстообразни прорези .
   Сервирайте хлебчетата по желание с пресни зеленчукови салати.
        Да ви е сладко !








петък, 19 декември 2014 г.

Как празнувам Бъдни вечер в моя дом ? / How celebrate Christmas Eve at my house ? /


       Броени дни остават до Бъдни вечер - един от най - хубавите зимни празници.Когато бях по - малка с нетърпение очаквах този празник, на който се подреждаха различни постни ястия и празнувахме заедно с моите баба и дядо в къщата им на село.Спомням си и Бъдни вечер, точно преди 20 години.На този ден аз бях в болница.Не ме приеха, защото нямаше много дежурни лекари по празниците.Прибрахме се  с майка ми в дома ни в града  и тъй като пътувахме от далеч нямахме нищо приготвено.Отидохме до най - близкия хранителен магазин и си закупихме пресни и сушени плодове.Спомням си тогава, пожелах си да оздравея, да се излекувам с природни средства.Молих се на Бога да се запозная с хора, опитни практици, които да ми посочат пътя.Молих се също сам Бог да ме изцели или да ми покаже правилния начин на лечение.
   Този ден на Бъдни вечер няма да го забравя никога.Той беше най - голямото изпитание за мен.Имах много силни болки в различни органи, но на трапезата ни имаше само плодове.Нищо друго.Изневиделица се наложи по спешност да отида на лекар.Нямахме пищна трапеза с традиционните постни сармички, пълнени сушени пиперки и постна питка с паричка.Всичко това остана на трапезата в къщата на моите баба и дядо.
   Желанието ми се сбъдна , но не както исках аз - очаквах, че изцелението ще дойде много бързо.Изцелението дойде бавно и полека, несигурно тръгвайки по пътя на вегетарианството, веганството и суровоядството.Започнах да експериментирам приготвяне на хляб без набухватели, приложих хранене с плодове, режим само на зеленчукови сокове, гладуване с лимонов сок, вода и мед, гладуване само на вода и накрая - хранене с покълнали семена.Използвах различна, както българска, така и чуждестранна литература, запознах се с хора приложили върху себе си един или друг начин на лечение.Префасонирах стари и създадох нови собствени рецепти, нагодени към моето заболяване.Днес също използвам много опростени рецепти, както за солени, така и за сладки ястия.Най - доброто хранене за мен е монодиетата, използвам възможно най - малко смесване на различни продукти в едно ястие.
   Постигнах резултати.Спрях всички лекарства.Суровата храна и силната молитва към Бога за мен се превърнаха в основните фактори за изцеление.
  Днес моята трапеза е семпла и вкусна, основно сурова.Но моето семейство употребява готвена храна.С течение на годините приучих всички в моя дом да употребяват по - просто приготвени ястия.
   За Бъдни вечер приготвям предимно сурови сармички с царевица или елда, сурови тарти с кълнове на житни растения, пълнени сушени пиперки със сурова паста от нахут или леща, канелони от праз лук с плънка от кашу и покълнал слънчоглед.За моето семейство приготвям и топлинно обработена храна - сармички / предимно лозови или с листа от манголд / с пълнеж от ориз, праз и копър ; пълнени сушени пиперки с просо, запечен на фурна / предварително сварен / нахут или бял боб в гърне.Задължителни за трапезата ни са сушените плодове, пълнени с ядки, пресните цитрусови плодове, ябълките, гроздето, суровият пестил.Печената тиква също е част от постната ни трапеза.
   Приготвяме също салати от кореноплодни зеленчуци и туршия, бурания с праз и кисело зеле ; чесън с мед и орехи, а понякога и сармички от кисело зеле с булгур / елда / и ориз, сушени сини сливи, стафиди и орехи.
   Днес, когато се върна назад в годините си припомням какви сложни и тежки ястия сме приготвяли по празниците.Дори и постното ни меню включваше сладкиши , приготвени с много растителна мазнина, с прекалено много продукти, с много бяла захар и бяло брашно.Всичко това вече е минало за мен.Пътят, който поех не е лесен, но с течение на времето се научих  да приготвям по - просто храната си, независимо дали се отнася за делник или за празник.
  За Бъдни вечер подгответе и разстелете чиста слама на пода, застелете отгоре с домашна битова покривка.Подредете ястията в дървени или гринени съдове, приборите за хранене и солничките също е хубаво да са от дърво.Облечете си народна носия и започнете вечерята с молитва и кадене с тамян от най - възрастния в семейството.
    Желая   весело посрещане на празниците, здраве и сбъдване на всички желания на хората по цялата земя ! Специални поздравления на всички читатели на блога ми !
    Честито  Рождество  Христово !



сряда, 17 декември 2014 г.

Салата с китайско зеле и кълнове от елда / Salad with Chinese cabbage and buckwheat sprouts /





      Наближават празници.Знам, че много хора няма да могат да приготвят традиционната трапеза - едни поради финансови затруднения, а други поради различни здравословни проблеми.Затова избрах рецепта, която се приготвя бързо, лесно и същевременно е подходяща за плънка на сармички или сушени пиперки.
   НЕОБХОДИМИ  СА : 1 купичка кълнове от елда, 6 - 7 листа китайско зеле, 1 малък морков, 1 - 2 с.л. каперси или маслини, 1 връзка магданоз, 6 - 8 сушени домата, 1 малък червен лук, 1/2 краставица, няколко зелени листа латинка / имам все още в саксията запазени листенца /, зехтин, 1 ч.л. сусам - черен или бял.
   Измийте листата на китайското зеле и отрежете част от основата.Подредете ги в чиния или плато и вътре насипете приготвената плънка.
  В отделна купа смесете ситно нарязаните магданоз, листа латинка и сушени домати.От моркова с помощта на ръчна белачка отделете няколко лентички, а останалата част настържете на ситното ренде.Нарежете на малки кубчета краставицата и червения лук.
  Разбъркайте всички продукти за пълнежа на листата и ги напълнете.Отгоре гарнирайте с лентичките моркови.
   Аз винаги използвам за покълване зелена елда, но в случай ,че използвате кафява елда залейте я с гореща вода в съд с капак и покрийте с дебело одеало.Кафявата елда е обработена и не покълва, но може да се използва по посочения начин или да се вари - за плънки и ястия в комбинация с ориз.
   Да ви е сладко !


Сухи зърна от  елда


Кълнове от  зелена елда


Листа  латинка










Чудната история на " Тиха нощ, свята нощ " / Wonderful history of " Silent night " /

   Снегът бавно покрива австрийското селце Обендорф.Във всеки дом личат прясно отсечените елхи.Последният ден е преди Рождество Христово на 1818 година.Навсякъде настроението е празнично, с изключение в църквата " Сент Николас ". Там органът току - що е отказал да свири и младият свещенник Йозеф Мор напразно се опитва да го поправи, а коледната вечер в никакъв случай не би могла да мине без музика в църквата ....
   Накрая Мор се отказва да поправя органа и решава да спаси положението по друг начин.От малък той свири на цигулка и китара и решава сам да напише песен.
   Сяда и се вторачва в белия лист хартия.В съзнанието му оживява селското семейство, което неотдавна е посетил, за да благослови новороденото им момченце.Пред очите му изплува майката, прегърнала грижовно повитото в пелени и одеало бебе.Изплува и подобна сцена, която се е разиграла преди близо 2000 години край Витлеем.
      И пачето перо започва бързо да се плъзга по хартията, сякаш направлявано от невидима сила  : 
        " Тиха нощ, свята нощ
           Цялата земя е в тишина
           Спи младенец, златокъдър и благ,
           а над него родители бдят......"
И т. н. всичко 6 куплета с рефрен.
   Времето лети.До среднощната литургия остават броени часове. Мор стига до съседното селце Арнсдорф. Там учителства неговият приятел Франц Грубер, който е известен и като съчинител на музика за песни.Любител е и свири на органа в църквата " Сент Николас " в Обендорф, дирижира църковния хор.
    Мор намира приятеля си в дома му - на горния етаж на училището.Грубер хвърля поглед на стиховете и сяда пред пианото, а Мор се завтича към Обендорф да се подготви за литургията....
   Само два часа преди да започне тя пристига Грубер с нотите.Едва успяват да репетират с хора.В полунощ селяните напълват църквата.Обясняват им, че органът е повреден и че ще бъде изпълнена специално композирана за случая песен.Грубер подема басовата партия, а Мор - теноровата, като акомпанира с китарата си.След всеки куплет се включва хорът с божествения рефрен.
   Селяните са дълбоко развълнувани.Сякаш чист алпийски поток ромоли под църковния свод.Коленичат и подемат молитвата след песента.Коледната литургия е истински успех, макар и без музиката на органа.
   Песента изпълнява задачата си и е забравена.Мор е преместен в друга енория.Но случайността се намесва отново.След 5 - 6 години песента попада в тиролски народни певци, които я изпълняват по време на странстванията си в Германия и чужбина.За авторите никой нищо не знае.Всички смятат, че това е простичка, прекрасна, народна песен.
   Успехът и е огромен, бързо се превежда на много езици и залива целия свят.Междувременно Йозеф Мор е починал от пневмония през 1848 година, без да подозира популярността на песента.И до смъртта на Грубер през 1863 година авторството му се оспорва.
   Разказват множество истории за магическото въздействие на тази песен върху човешката душа.
  По време на Първата световна война коледната нощ била лунна, студена, снежна.В германските окопи запяват " Тиха нощ, свята нощ " .Англичаните ги чуват, дълго мълчат, а след това запяват заедно с тях......
  По време на същата война във военнопленнически лагер  в Сибир са настанени австрийски , германски и унгарски войници.На Бъдни вечер всички тихо запяват популярната коледна песен.Просълзен руският комендант на лагера се приближава до тях и им казва на развален немски език : " Тази вечер за първи път откакто започна войната, успях да забравя за кратко време, че сме врагове....."
   Днес " Тиха нощ, свята нощ " се пее на повечето световни езици и буди винаги същите чувства на красота, мир и човеколюбие.

            

вторник, 16 декември 2014 г.

Фаллафел - арабски кюфтенца от нахут / Fallafel - arab meatballs Chickpea /



      Нахутът е растение, което е широко разпространено и използвано в целия арабски свят.Поради сравнително лесното му отглеждане и непретенциозност по отношение на влагата го засяват и използват във всички страни, характеризиращи се с топъл и горещ климат.Нахутът може да се консумира при всички заболявания на стомашно - чревния тракт - както суров, така и топлинно обработен.Той е много лека, питателна храна и мисля, че незаслужено в българската кухня не се употребява често.В близкото ни минало в България е отглеждан много нахут, както за храна, така и за приготвяне на шротове за животните.
  Когато варим нахут трябва задължително да го накиснем във вода за около 12 часа и след това да го използваме по предназначение.Най - вкусен нахут се получава, когато се вари в глинен съд - тенджера или тава , на бавен огън.Може да се използва и тенджера под налягане, времето за сваряване е 30 - 40 минути. / времето се засича, когато вентилът започне да изпуска пара /.Водата при варенето не се сменя.
   Фаллафел са малки кюфтенца / колкото орех, даже малко по - малки /, които се пускат с лъжица за сладолед в много гореща мазнина в уок - тиган.Запържват се за кратко до зачервяване.Когато бях в Израел видях как навсякъде по улиците продават фаллафели в едни книжни кесийки и почти навсякъде ги сервираха по ресторантите.
   Нахутът присъстваше във всичките му форми навсякъде - хумос, фаллафели, кълнове за салати , варени цели зърна за гарнитура.
   Рецептата , която представям не е оригинална, но мога със сигурност да кажа , че се доближава до оригинала.
  НЕОБХОДИМИ   ПРОДУКТИ СА : 350 грама сухи зърна нахут, 1 глава много ситно настърган лук, 4 - 5 стръка магданоз, 100 грама сусамов тахан, сол на вкус, по 1 ч.л. смлян кориандър, червен пипер и чесън на прах, 2 ч.л. смлян кимион, 3 - 4 с.л.зехтин, 1/2 ч.л. смлян ким.
   Най - напред сварете нахута до омекване, а после го смелете в пасатор или машинка за мелене на месо.Ако използвате подправки , които не са предварително смлени ги смелете в кафемелачка.Аз използвам винаги подправките като ги смилам в момента на използването им.Така те придават чудесен аромат на ястията.Ако престоят дълго време смлени, на топло могат да загубят частично аромата си и ще ви е необходимо по - голямо количество.
   Всички продукти се разбъркват много добре в голяма купа.Загрява се растителна мазнина в уок - тиган и се пускат бързо с лъжичка за сладолед / за да станат топчета / малки кюфтенца.Изпържват се до зачервяване и се оставят да се отцедят.Сервират се със сезонна салата.
   Ако решите да си направите сурови фаллафели / както направих аз / направете кълнове от нахута, смелете ги няколко пъти.Направете от сместа с всички останали добавки малки кюфтенца и ги сервирайте към сезонната си салата.За моите кюфтенца съм използвала повече магданоз, много обичам тази подправка и тъй като сместа е сурова оформих кюфтенцата с ръце.
   Кълновете от нахут чудесно подпомагат храносмилането и са превъзходна храна за диабетици - намаляват кръвната захар.
     Да ви е сладко !