Кълновете са обект на интерес в много страни, в много печатни издания се публикува информация за лечение на рака с помощта на диета от покълнали и живи храни.В Здравния институт " Хипократ " д-р Ан Уигмор разработва система за лечение с кълнове и зелени растения и сама излекува себе си от рак.Днес живите храни се приемат като лековити агенти и се използват като терапевтично средство в различни санаториуми по целия свят.
Историята на кълновете е толкова стара, колкото и употребата на семена от цивилизования човек.Покълналите семена са една от основните храни на народа хунза, отличаващ се с дълголетие и ненадминато здраве.Кълновете са познати на всички азиатски народи.В покълнал или друг вид соята се използва от жителите на Изтока като главен източник на качествени белтъчини.Зеленият боб - мунг под формата на кълнове се предлага в много китайски ресторанти.Фактът, че покълналите бобови храни предпазват от скорбут е известен от 18 век.През 1918 година Уилтшър използва покълнала бакла, за да лекува болни от скорбут по време на Първата световна война.А разразилият се глад през 1940 година в Индия бил овладян благодарение на раздаването на покълнал нахут.В православната литература е описано храненето на Свети Иван Рилски - закрилника на българския народ с див нахут / сланутък /, който вероятно е бил покълнал.
Семето е склад на хранителна енергия, предназначена за първоначалния стадий на растеж и развитие на новото растение.Химическите промени, извършващи се в покълващото семе, активират мощна фабрика за ензими, като това явление остава ненадминато през последвалия стадий на растеж.Високата концентрация на ензими може да провокира ензимната активност в метаболизма на тялото и така да доведе до регенериране на кръвта.
Сухото семе се характеризира със значително занижена скорост на метаболизма, но дори овлажняването на семената предизвиква огромни промени.Протичащите химически промени са сложни по природа и се свеждат до три главни вида : разграждане на определени елементи в семето, пренасяне на елементи от една част на семето в друга, особено от ендосперма към зародиша, и накрая - синтез на нови материали от образуваните при разграждането продукти.
Водата, в която са накиснати семената - леща, люцерна, пшеница, боб - мунг и др.е богата на минерали, витамини, ензими и аминокиселини.
Процесът на покълване се характеризира с висока ензимна активност.Ензимите са изключително важни при здравословното хранене и според някои изследвания за да действат благотворно витамините и минералите трябва да бъдат свързани в ензимни комплекси, какъвто е случая с хелатните форми на минералите.
Пшеницата е една от основните храни на света.След тридневно покълване тя увеличава двойно теглото си и придобива много сладък остър вкус.Голяма част от съдържащата се в нея скорбяла е преобразувана в естествени захари.Промяната в скорбялата на ечемика по време на покълването е изследвана подробно поради важността си в процеса на образуване на малц.
При много семена при покълването мазнините се преобразуват във въглехидрати.Това прави покълналите храни значително по - лесно смилаеми от семената.Всички бобови храни са богати на холин - агент, който контролира метаболизма на мазнините.При покълването на боб - мунг холина се увеличава до три пъти.Кълновете и тревите могат да осигурят незаменими мастни киселини.
След многобройни изследвания се установява, че при покълването протеините се разграждат до аминокиселини.Според други изследвания в процеса на покълване се синтезират нови протеини от въглехидрати и мазнини..При покълване на граха някои учени доказват бърз синтез на нови аминокиселини.Хранителната стойност на протеините на граха намалява в резултат на топлинна обработка.Повечето бобови храни съдържат инхибитор на трипсина / панкриетичен ензим /, който е неустойчив на топлинна обработка.Покълването увеличава качеството на протеините и отстранява инхибиращите фактори, затова е най - предпочитан метод за обработка на семената.Проблемът с инхибиторите се решава, благодарение на факта, че те са водоразтворими и се отмиват при покълването.Ако семето съдържа пълноценни протеини то в покълнал вид може да се очаква ,че ще съдържа всички аминокиселини, присъствали в първоначалния протеин.
Свързването на неорганичен минерал с органична молекула е известно като хелатен ефект.Той изгражда защита около минерала и го предпазва от въвличане в химическа реакция в чревния тракт.Това увеличава абсорбирането и оползотворяването му в тялото.Сред хелатните съединения в природата са хемоглобинът в кръвта, хлорофилът в растенията и повечето ензими в живите храни.Много важни минерали могат да бъдат изгубени като образуват съединения, които тялото не е в състояние да използва или като прилепват към чревните стени, което води до отмиване на минералите като отпадъчни продукти.Но когато влязат в тялото в хелатна форма те са относително стабилни и могат да се усвояват по - лесно.Покълналите семена са най - добрият източник на естествени хелати.В процеса на покълване сложните протеини на семената се разграждат до аминокиселини, които се прикачват към един минерал и един витамин, образувайки естествен хелат, наречен ензим.Семената, след покълването се превръщат в най - богатия на ензими естествен източник, както и на хелатни форми на минералите.
Витаминното съдържание нараства извънредно много при покълването.Според някои изследвания в покълналата пшеница и соя е увеличено съдържанието на каротин / образува вит.А /, вит.С също се увеличава.При покълването на овеса се увеличава количеството на вит.В1 и В2.Консумацията на покълнали семена осигурява достатъчно вит.В12.Най - добър източник на вит.В12 са бактериите в чревния тракт.Витамин В12 е чувстителен на топлина и може да изгуби своите полезни свойства в резултат на готвене.Изследвания в Института "Хипократ" показват, че анемията може да се лекува с помоща на богати на хлорофил сокове.При употреба на кълнове и правилно комбиниране на храните гнилостните бактерии в червата се заместват от полезни бактерии, които могат да синтезират вит.В12 или други витамини от група В.
