Десерт с пъпеш, ягоди, боровинки и сироп от бъзак / Dessert with melon, strawberries and wheat syrup /

    Това бързо и много вкусно плодово изкушение можете да направите когато очаквате гости и нямате много време за подготовка.Необходимо е просто да закупите един или няколко пъпеша и различни дребни плодове според желанието.Приготвянето е много бързо, много лесно , а вкусът е неустоим.

НЕОБХОДИМИ  ПРОДУКТИ :

1 малък пъпеш

ягоди - 6 бр.

сини боровинки - 125 гр.

4 с.л. сироп от черен бъз с мед

      Измийте и подсушете пъпеша.Срежете го с остър нож на две половини.Всяка половина почистете от семенната част.Използвах лъжица за тази цел.Хубаво изгребете отделилия се сок също с лъжица.Във всяка половина поставете измити боровинки, по 3 броя едри ягоди и залейте със сироп от черен бъз.Поднесете веднага след приготвянето.

                       Да ви е сладко !

За смокинята - с любов / For the fig tree - with love /

       Смокинята / Ficus carica / е едно от най - старите културни растения.Родината и е Югозападна Азия, откъдето се е разпространила още в най - дълбока древност в средиземноморските страни и в други топли райони.У нас се отглежда в дворовете, градините и лозята като културно растение, но се среща и подивяла край селищата и по каменливите места в по - топлите райони на страната./ Петрич, Сандански, Асеновградско и по Черноморието /

Смокинята се развива като храст или малко дърво и достига височина до 10 м.Кората на стъблото е тънка и гладка, листата са едри, длановидно нарязани.При нараняване от стъблото, клонките и зелените плодове се отделя млечен сок, който лекува кокоши тръни и мазоли.

Смокинята цъфти в началото на пролетта и според устройството на цветовете тя е еднодомно или двудомно растение.

В зависимост от начина на образуване на плодовете / със или без оплождане / смокиновите сортове се делят на два основни вариетета : смирненски / с оплождане / и адриатически или обикновен / без оплождане /.

Смокинята плододава изобилно почти всяка година.

Смокините за сладко от зелени смокини се берат през май, когато са колкото дребен орех, а за консумация в прясно състояние или за сушене - към края на юли и началото на август.За сушене се предпочитат жълтите, едри смокинови плодове в пълна зрелост.На слънце при хубаво време те се сушат около 10 дни.

Зрелите плодове съдържат серни съединения, манганови соли, вит.Е, белтъци, пектинови вещества, захари, органични киселини и вит.С.

Смокинята е не само висококалорична, но и диетична храна поради ценните си лечебни свойства в пресен и изсушен вид.Тя е основен продукт в калиевата диета при слабост на сърцето, черния дроб и болести, протичещи със задържане на течности в организма.Семената са добро слабително средство.Плодовете, смесени със синап се използват при шум в ушите.Плодовете регулират храносмилането и са полезни при пресипналост на гласа, ангини, жлъчни и нервни заболявания.

Шипката - букет от витамини / Wild rose - a bunch of vitamins /

 

          Това чудодейно растение шипката трябва всекидневно да присъства на трапезата ни.

   Спомням си навремето баба ми и дядо ми, които не пропускаха ден без да си приготвят за закуска или за вечеря шипков чай.Баба ми беше експерт по шипките, знаеше какви шипкови храсти има и къде се намират.Редовно, всяка година береше много шипки и приготвяше от тях домашен шипков мармалад.Той беше единственият, който правеше, но го употребяваха редовно през цялата зима.

  Днес вече няма кой да събира толкова много шипки и да приготвя от тях мармалад.Но аз, когато имам време събирам доста плод, суша го и го ползвам цяла зима за чай или под форма на шипкова вода или брашно.

  Шипката /Rosa canina L.  / е широко разпространена в цяла България.В диво състояние се срещат 22 вида шипки.

  Шипката е храст с височина 3 - 4 метра, стъблото и е силно разклонено и покрито с бодливи шипове, които представляват видоизменени листа.Срещат се обаче, макар и по - рядко и безшипести форми.Листата са назъбени, елипсовидни, силно ароматични.Плодът е лъжлива ягода и има продълговата форма и оранжев до червен цвят.

  Шипката цъфти през май и юни, след разлистването, а зрее през септември и октомври.Плодовете остават по храстите чак до падането на сланите / до декември, даже до януари /.

   Шипките се берат когато са твърди от началото на септември до падането на сланите.Сушат се цели, на сянка.За получаване на шипково брашно те се нарязват, отделят се семената и шипковите люспи се смилат.Шипките могат да се сушат в сушилня или при слабо слънчево греене, създава се течение за по - бързото сушене на плодовете.

    Шипката е богата на витамини, най - вече вит.С, вит.К и Вит.Р, съдържа също захари, органични киселини, калиеви и натриеви соли, пектинови и дъбилни вещества.

     Плодовете, като естествен витаминен концентрат помагат при хиповитаминози, атеросклероза, възпаления на пикочно - половата система, заболявания на простатната жлеза, заболявания на очите, възпаление на жлъчката и черния дроб.Листата, цветовете и корените също се използват като добавки в храната в прясно състояние.

   ДОМАШНО ПРИГОТВЯНЕ НА ШИПКОВ МАРМАЛАД 

Тази рецепта използваше баба ми, тя е от една стара готварска книга.Процесът е трудоемък, изисква повече време, но който желае може да си приготви домашен мармалад от саморъчно набрани шипки.Макар че малко ще се набоде при брането, резултатът си заслужава.

    Вземаме напълно узрели шипки и ги претегляме.Поставяме ги върху покривка или мушама, изсипваме ги на купчинки, да поомекнат за 5 - 6 дни.После ги почистваме от венечните листа и дръжчици, измиваме ги, заливаме с вода да се покрият.Варим до пълно омекване и охлаждаме.Претриваме ги най - напред през гевгир, за да отстраним семчиците и люспиците.За да се претрие добре месестата част наливаме по малко вода от време на време.Получената каша прекарваме през много гъсто сито, за да отстраним косъмците.Претриването става с ръка или най - добре с гъста четчица.Слагаме фината каша да се вари на силен огън, в широка тава като бъркаме непрестанно.Шипковият мармалад загаря много лесно, дори и малкото загаряне променя цвета и вкуса на мармалада.Бъркаме като плъзгаме дървената лопатка навсякъде по тавата.Когато кашата се посгъсти добавяме захар.На 3 кг. сурови шипки слагаме 1 кг. захар.Когато лопатката започне да прави чиста и трайна пътека по тавата сваляме от огъня.Мармаладът е готов.Насипваме в буркани горещия мармалад, държим на слънце 2 - 3 дни и завързваме с пергаментова хартия.Прибираме на сухо и хладно място.Можем да го стерилизираме, 5 -6 минути само за капачката.

   Да ви е сладко !

   

  

Плодов оцет от глог / Hawthorn fruit vinegar /

       В топлите есенни дни разхождайки се из поляните ще съзрем отрупаните с плодове глогови храсти.Приготвяйки се за дългата и студена зима винаги трябва да намерим време да наберем и малко глогинки за сушене, за оцет или да си направим глогово брашно или тинктура от глог.

  У нас се срещат три диворастящи вида глог - еднококичков /C. monogyna Jacq. / ,черен / C. pentagyna Koch./ и източен /C. orientalis Pall. /.Отглеждат се и няколко декоративни форми.

   Еднококичковият глог се среща почти навсякъде из страната в долната лесорастителна зона, източният глог е разпространен в Родопите, Пирин и Славянка.

  Глогът цъфти през април и май, а плодовете узрявят през август и септември.Плододава изобилно почти всяка година.

  Източният глог е храст с височина 3 - 4 метра, рядко се развива и като дръвче, високо 5 - 6 метра.Кората на стъблото е сива и гладка.Скъсените клонки носят пъпките и са гъсто окосмени, някои от тях са се превърнали в бодли, а други са останали недоразвити.Цветовете са двуполови, снежнобели и силно ароматни.Плодовете са костилкови, топчести, червеникавооранжеви, сочни , с приятен сладникаво - възкисел вкус.

   Плодовете се берат в пълна зрелост, оронват се с ръка и се поставят в плитки кошници.Набраните плодове се почистват от дръжчиците, листата и клонките, които могат отделно да се изсушат и да се използват за чай.При обикновени условия плодовете на глога могат да се запазят до 10 дни.Ако обаче няма да се използват веднага трябва да се изсушат в тавичка на слънце.Цветчетата и зелените цветни дръжки се сушат на сянка.

    Плодовете на глога са богати на захари, пектин, органични киселини, минерални соли и вит. С.От захарите преобладава фруктозата, от органичните киселини преобладава яблъчната, следвана от янтърната и винената.Изолирана е и кратегова киселина, която не се съдържа в други плодове.

  Сокът има светлочервен цвят и е с приятни вкусови качества.

От плодовете могат да се приготвят желета и мармелади, също и вино със слабо тръпчив вкус.Добрите желиращи свойства на пектина и високото съдържание на захар позволяват глога да се използва широко за гарниране на десерти, пити, желето служи за декорация на торти.

   Плодовете се консумират пресни, от глогово брашно може да се приготвят хляб и сладкиши, а сокът от глогинки е с приятен вкус и аромат.

    Глогът се приема като тонизиращо средство при функционални разтройства на сърдечната дейност, при сърдечна слабост след тежко боледуване, при безсъние и при нарушена дейност на щитовидната жлеза.Глогът понижава кръвното налягане и подобрява общото състояние на сърдечно болните.

      Тази година реших да използвам за чай сушените цветове  и листата от набраните чепки на глога.От плодчетата приготвих оцет.Измих и поставих плодчетата в пластмасов / може и стъклен / съд, добавих 4 препълнени с.л.мед и залях с вода.Оставих да ферментира на топло.До протичане на цялостната ферментация ще изминат няколко месеца.

   След като сместа придобие приятен, кисел вкус на оцет може да се прецеди и използва за салати.

Плодчета от глог с цветните дръжки

Почистените от дръжчици и листа плодчета от глог

Приготвяне на оцета

Листните дръжки, подготвени за сушене

Оцетът, подготвен за протичане на ферментацията

Сироп от плодчетата на бъзак / Syrup fruits of the bazak /

  Черният бъзак / Sambucus nigra / вирее навред из България, всеки го познава.Но не всеки знае каква изумителна целебна мощ се крие в това растение.То е цяла аптека срущу какви ли не заболявания.Лечителят Петър Димков веднъж наблюдава как лястовиците, преди да отлетят на юг няколко дни наред лакомо кълват зърната на бъза и се зареждат със сили да прелетят огромното разстояние.Бъзакът е храст с височина около 1.5 м., продчетата му са обърнати нагоре и когато узреят са с черен цвят.

  Това чудодейно растение се използва цялостно - листа, цвят, стебло, плод и корени.Представлява кичест жълто - бял букет, цъфти през май и юни.Бере се преди да е презрял.Суши се на сенчесто, проветриво място или в електрическа домашна сушилня.

  Цветът служи за чай, против простуда,пресипнал глас, затруднено уриниране, задух, възпаление на бъбреците и пикочно - половите пътища.От листата брани на Еньовден / 24 юни / се приготвя отвара.Корите и младите пролетни филизи служат както за приготвяне на отвара / при диабет/, така също и за приготвяне на мехлем със свинска мас.

   Плодът е най - активната част на растението, бере се в края на август и началото на септември.Задължително се бере добре узрял, без зелени плодчета / ако има такива се премахват /.Плодът може да се набере и вече изсушен, на чепките от слънцето в по - късните дни на септември и октомври.

    Този лечебен сироп приготвям всяка година за моето семейство.Богат е на витамини, засилва имунитета и  е  много добро лечебно средство за всички ракови заболявания.Сиропът служи също за лечение на хемороиди и заболявания на червата.Използвах рецептата на нашия народен лечител Петър Димков, при която се употребява захар.Но ако вие не желаете употребата и можете да изсушите плодчетата като внимателно ги ороните от чепката.Този сироп може също да се използва за гарниране на десерти, добавка към плодови пюрета, да се пие самостоятелно или в комбинация с плодов сок.Взема се три пъти дневно по една супена лъжица преди хранене.

    За целта наберете добре узрели, едри чепки от бъзак.Измийте всяка чепка и оронете внимателно плодчетата в голям съд.Премахнете зелените и недобре узрели плодчета.Пригответе си кафява захар.В голям трилитров буркан или по - малки буркани започнете да насипвате по 2 - 3 см. последователно плодчета и захар.Завършете със захар.Не препълвайте до горе бурканите.Аз използвах трилитров буркан, в който насипах последователно плодчета и захар.Оставих 3 - 4 см. празно място в буркана.Това се прави с цел лесно да се разбърква сиропа и ако евентуално започне да ферментира да се добавя още захар.Количеството захар, което използвах е 1 кг. кафява захар, но може да се добави още около 200 грама.

    Сиропът се разбърква  с дървена  лъжица всяка седмица - 2 - 3 пъти.След 40 дни се прецежда през марля и се налива в бутилки от тъмно стъкло.Съхранява се в хладилник или в хладно помещение.

ДРУГ  ВАРИАНТ  НА  ПРИГОТВЯНЕ  Е : Смелете плодчетата  в пасатор или блендер, прецедете течността и добавете течен, все още незахаросан мед.Прецеждането трябва да се извърши през няколко ката марля, за да се отделят люспите и семчиците.Меда се добавя на вкус, но е по - добре да е повече, за да стане по - гъст сироп.
    От сиропа може да се взема 3 пъти дневно по 1 с. л. преди хранене.

Оронени плодчета от бъзак, зелените плодчета задължително се премахват.

Приготвеният сироп, който в продължение на 40 дни се разбърква  с дървена  лъжица

Сиропът от бъзак се съхранява в хладно помещение или в хладилник.Обикновено когато е приготвен с повече кафява захар или мед сиропът не се разваля и не шупва и може цялогодишно да се съхрани в хладно мазе.Трае обикновено 2 - 3 години .

Запазване на дренките за зимния сезон / Save cornels for winter /

  Дренките са чудесен плод , в диво или култивирано състояние те са превъзходна храна.Не добре узрелите плодове са стипчиви на вкус и могат да предизвикат затруднение в изхождането.Но добре узрелите, даже презрели плодове имат чудесен вкус.
  Аз използвам дренките както пресни, така и сушени.От тях, с помощта на тензух може да се направи и сок, който в торбички или подходящи съдове за еднократна употреба да се замрази във фризера.
  Дренките могат да се добавят към плодови или зеленчукови салати, а сушените да се накиснат заедно с други сушени плодове във вода и да се консумират с добавка на малко мед.
   Тази година успях да набера малко, но много вкусни, презрели дренки, които консумирах самостоятелно.

Салата от пресни боровинки и сини сливи / Salad of fresh blueberries and plums /

   

      Черната боровинка / / е разпространена в средната и горната лесорастителна зона почти навсякъде из планините.Тя образува обширни туфи по планинските пасища, каменливите места, изродените насаждения и т.н.

    Черната боровинка е дребно храстче с височина до 50 см.Стъблото е изправено, ръбесто и силно разклонено.Листата са дребни, шиироко ланцетовидни, почти приседнали, ситно напилени, гладки, светлозелени.Цветовете са дребни, двуполови, зеленикавобели с розов оттенък.Плодовете са топчести, леко сплеснати,черновиолетови, лъскави,покрити със сив налеп

    Растението цъфти през май и юни, а плодовете узряват в края на юли и началото на август в по - ниските и през август - септември - в по - високите места.Изобилно плододава през една - две години.

   Подобна на черната е синята боровинка.Тя е по - рядко разпространена.стъблото и е обло, разклонено, а понякога пълзящо.Цветовете са дребни, белезникави или бледорозови.Плодовете са сочни, топчести с тъмногълъбов или черен цвят и гълъбов налеп.Увиснали са на дълги дръжки, а при черната боровинка са с къси дръжчици.

    Синята боровинка цъфти и зрее по същото време както черната.

   Плодовете на боровинките се берат в пълна зрелост.Брането се извършва на няколко етапа, в зависимост от узряването и надморската височина.При измръзване боровинките омекват, загубват приятния си вкус и опадват, почти са негодни за консумация.

   Плодовете на черната и на синята боровинка могат да се съхранят 3- 4 дни до преработката им в хладни и проветриви помещения.Те могат да се сушат на слънце или в специални плодови сушилни.

   За черните боровинки е характерно голямо количество на медни и манганови соли, на радий и на органични киселини.Много полезни са и някои от багрилните вещества, които имат подчертано лечебно действие и по които черната боровинка се отличава от червената.

   Синята боровинка е твърде близка по състав до черната.Отличава се само с по - високо съдържание на вода и на вит.С.

     Боровинката е полезна като добър антиоксидант, засилва зрението, предотвратява диарии и храносмилателни смущения, полезна е при хронични възпаления на дебелото черво.

   Боровинките са полезни при подагра, ревматизъм, анемия, камъни в бъбреците, чаят от листата е полезен при възпаления на пикочния мехур, колики,хронични ентерити.

  Боровинките се използват също за подобряване на зрението на машинисти, шофьори, летци и др.

    Тази салата приготвих от 200 грама измити боровинки, които гарнирах с 4 , нарязани на половинки сини сливи.

  По желание салатата може да се наръси с лимонов сок и мед.

     Приятен  апетит !

Плодова салата от праскови, боровинки и сини сливи / Fruit salad of peaches, blueberries and plums /

    На пазара все още могат да се намерят боровинки, затова използвах  тази възможност да приготвя тази чудесна плодова салата.

  За нея са необходими : 1 едра и добре узряла праскова, 200 грама боровинки, 4 - 5 сини сливи, сок от 1/2 лимон, 1 - 2 с. л. мед.

   Нарежете сливите и прасковата на парченца средна големина.Добавете боровинките, меда , сока от лимона и разбъркайте.

    По желание може да наръсите салатата с кокосови стърготини.

           Да ви е сладко !

Лека плодова салата с пресни къпини / Good fruit salad with fresh blackberries /

 

     За тази плодова салата използвах : 1 зряла праскова, 1 круша, няколко сини сливи  и около 200 грама  къпини.
     Срежете на 2 и почистете крушата, прасковата и сливите. Крушата нарежете на тънки филийки.Подредете в поднос заедно с къпините.
   Салатата може да се залее с лимонов сок, мед или кленов сироп или да се поднесе без добавки, ако плодовете са добре узрели и сладки.
    Да ви е сладко !

Плодово пюре със сини боровинки и арония / Sauce with blueberries and chokeberry /

   Боровинките са известни  с антиоксидантните си свойства, но в нашия край за жалост не виреят.Бях на гости в моя приятелка от гр.Смолян и тя ми поднесе сини боровинки.Толкова вкусни ми се сториха, че реших на всяка цена да си засея в моята градина култивирани.Е, нейните бяха по -вкусни, защото бяха диви, но и култивираните не са за пренебрегване.Сега имам 4 - 5 малки храстчета, които все още не са дали плод.А аронията си е от нашата градина и тази година има перфектни плодчета - едри и вкусни.
    За пюрето смлях в блендера по една шепа боровинки и арония, 2 круши и 3 праскови.Украсих отгоре със свежи цели плодчета.
  Пюрето може да се подслади при необходимост с мед или кленов сироп.
        Приятен  апетит !

     

Свежи  боровинки  и арония

Арония  на  гроздчета 

Дръвче  от арония в моята градина

Листата на аронията в близък план

Готовият   за  поднасяне  крем

Смлените  в блендер  плодове