Латинката / Tropacoleum major L. / е тревисто , многогодишно растение, но при нашите условия се отглежда като едногодишно цвете, което цъфти цяло лято до късна есен.Стъблото е плаващо, стелещо се по земята, дълго 1 метър, а понякога и повече.Листата са зелени до синьозеленикави отгоре, бледозелени отдолу.По форма са щитовидни, почти кръгли, 3 - 15 см. в диаметър, с дълга 5 - 30 см. дръжка, разположена почти в средета на листото, откъдето няколко нишки се излъчват към периферията.Цветовете са разположени на самостоятелни, дълги стъбла, с 5 венчелистчета и дълга нектар- шпора в задната част.Обагрени са в жълто - оранжево до червено, с тъмнопурпурни петна.Цветовете на латинкта наподобяват малък шлем откъдето е произлязло и латинскто име на растението - / tropaeolum - шлем /.Чашката е 5 - листна, жълтозелена, двуустна.Венчето е оранжево - жълто, несраснало, с червени надлъжни жилки.Венечните листа не са еднакви.Тичинките са 8.Плодът е трисегментирана кутийка, всеки сегмент съдържа по едно семе.
Родината на латинката е Южна Америка - Чили и Перу.Родът расте обилно по склоновете на перуанските Анди, естественото му местообитание, където са открити 80 - 90 вида.Тяхното разпространение е от тропическите гори до линията на вечните снегове.Латинката е пренесена и натурализирана в цяла Северна Америка, откъдето е пренесена в Европа през 17 - ти век като декоративно растение.У нас латинката е позната като цвете, което краси градини, тераси , цветни лехи в градински паркове.В много страни латинката е култивирана не само като декоративно растение, но и като лечебно и хранително растение.
Латинката съдържа голямо количество вит.С / в листа и цветове /, провитамин А, витамини от група В.Съдържа микроелементи - желязо, йод, фосфор както и синапено масло.
В Южна Америка латинката се използва като храна от незапомнени времена.В средновековна Европа монасите в католическите манастири приготвят салата от листа и цветове на латинката и държат рецептата като свещена тайна - наричали я " кардиналска салата ".В Англия и сега се смята за деликатес салати и сандвичи с добавяне на листа и цветове от латинка, а също така оцет и растително масло, овкусени и ароматизирани с латинка.Във Франция цветовете на латинката традиционно се добавят към салати за придаване на повече пикантност, за украса и подобряване вкуса на сандвичи.Семената на латинката се варят с оцет и се използват като пикантна подправка към зеленчукови и месни ястия.В някои страни на Европа мариновани цветни пъпки и зелени плодове също се смятат за деликатес.
За хранителни цели се използват всички части на растението - листа, цветове, плодове и корени.Семената на латинката се сушат, почистват се и се смилат в кафемелачка.Така те имат вид на черен пипер, подобен пикантен вкус и екзотичен аромат.Използват се като подправка към различни ястия - риба, зеленчуци, месо.
При засяване на латинката в градина подбирайте места с добра аерация на въздуха.В противен случай листата много лесно могат да бъдат нападнати от вредители.
Лечебните качества на латинката са известни от древни времена - антибактериалното и противогъбично действие се използва от древните перуанци - те налагат рани, особено инфектирани с листа от растението.Латинката е добър диуретик, помага при инфекции на дихателната, пикочно - половата система, стимулира ендокринните жлези, укрепва имунната система, регулира кръвното налягане, помага при депресии и раздразнителност.Латинката помага в периода на климакс при жените, действа благоприятно при импотентност при мъжете.При възпаление на белите дробове и хронична сърдечна недостатъчност етеричното масло в латинката помага успешно.Установено е,че при нормално хранене с латинка във вид на салата се поемат в организма силно действащи антибиотици с много голям спектър на действие.Действащите съставки на латинката са 10 пъти по - активни от синтетичното бензилсинапено масло.Получени са добри клинични резултати при прилагане на латинката при болни от цистит, пиорея, фарингит, тонзилит, грипни инфекции, бронхит.
Цветът на латинката успешно се вписва при различни декорации на салати, зеленчукови ястия и пюрета.От листата можем да направим зелено пюре и подправка за супа.Листата успешно могат да се съчетаят с картофи , ориз или булгур.От тях / когато са по - големи / можем да направим и сурови салатни рула.Свежите листа на растението, неразпукалите се пъпки, семената се характеризират с приятен парлив вкус и могат да се употребават за подправка в месодобивната промишленост.
