Чайотът /Sechium edule / или мексиканската краставица се отглежда вече в България от любители - градинари.Основното му предимство при отглеждането е почти пълната липса на болести и вредители.
Произхожда от Мексико и представлява грудково многогодишно растение, лиана от сем.Тиквови.Това всъщност е плод по ботаническа характеристика, но се използва като зеленчук.Култивиран е още от ацтеките и маите.Днес се отглежда в Африка, Средиземноморието, Южните части на Русия, островите на Индийския океан и Океания, тропическите части на Азия.
Младите листа имат власинки от двете страни, а старите са гладки и имат власинки само от долната страна край дръжките.Цъфти от април до декември, цветовете са малки и бели на цвят.Опрашва се от някои насекоми, връзва плод от септември до януари - по единично или чифт.Коренът на чайота е дебел и произвежда богати на скорбяла клубени, които в тропиците се приготвят както картофите.От един корен израстват няколко стъбла, които се удебеляват и изглеждат дървовидни в основата, а към върха имат тревисти разклонения.Плодът е крушовиден, светло жълт, светло зелен или бял.В средата има голяма овално - приплесната семка, която има вкус на бадем.Сърцевината е подобна на тиквичка, има подобен вкус на смес от тиквичка, алабаш и краставица.Но най - много се откроява краставичния аромат.
Плодът може да се използва суров в салати, може да се вари или пече след обелване на кората.
Мексиканската краставица в сурово състояние е богата на вит. С, вит.К, вит.В 6, цинк и фолиева киселина.
Засява се целия плод в саксия като открито остава само дъното.Може да се държи през зимата на южна, закрита тераса.Изисква много вода и слънце.
Произхожда от Мексико и представлява грудково многогодишно растение, лиана от сем.Тиквови.Това всъщност е плод по ботаническа характеристика, но се използва като зеленчук.Култивиран е още от ацтеките и маите.Днес се отглежда в Африка, Средиземноморието, Южните части на Русия, островите на Индийския океан и Океания, тропическите части на Азия.
Младите листа имат власинки от двете страни, а старите са гладки и имат власинки само от долната страна край дръжките.Цъфти от април до декември, цветовете са малки и бели на цвят.Опрашва се от някои насекоми, връзва плод от септември до януари - по единично или чифт.Коренът на чайота е дебел и произвежда богати на скорбяла клубени, които в тропиците се приготвят както картофите.От един корен израстват няколко стъбла, които се удебеляват и изглеждат дървовидни в основата, а към върха имат тревисти разклонения.Плодът е крушовиден, светло жълт, светло зелен или бял.В средата има голяма овално - приплесната семка, която има вкус на бадем.Сърцевината е подобна на тиквичка, има подобен вкус на смес от тиквичка, алабаш и краставица.Но най - много се откроява краставичния аромат.
Плодът може да се използва суров в салати, може да се вари или пече след обелване на кората.
Мексиканската краставица в сурово състояние е богата на вит. С, вит.К, вит.В 6, цинк и фолиева киселина.
Засява се целия плод в саксия като открито остава само дъното.Може да се държи през зимата на южна, закрита тераса.Изисква много вода и слънце.
| След престой от около 2 седмици на стайна температура от дъното се появява зелен израстък, който е самото растение |