Подбелът / Tussilago farfara L. / е многогодишно тревисто растение с дълго, пълзящо коренище от сем.Сложноцветни.Рано през пролетта, след стопяването на снега , от коренището израстват единични или по няколко надземни стъбла, до 25 см. високи, покрити с яйцевидно - ланцетни , розоволилави, остри, кафявочервени, отгоре люсповидни листа.По върховете на тези стъбла се развиват цветните кошнички.Те са до 2 см. широки, обвити с два реда листчета, външните от които са по - едри.Съцветното легло е голо и плоско.Цветовете са златистожълти.Те са два вида : крайните - дългоезичести и разположени в няколко реда : само плодниковите - плодни и средни, тръбесто - фуниевидни, функциониращи като мъжки, тъй като имат по 5 добре развити тичинки и един плодник с недоразвито близалце.При всички цветове под венчето вместо чашка се наблюдава венец от власинки.Плодосемките са дългоцилиндрични, ръбести, с много рядка хвърчилка.След прецъфтяването и узряването на семената стъблата загиват, а се появяват листата.Те са приземни, с тънки жлебовидни дръжки.Отначало, докато са още млади, те са покрити от двете страни с бели власинки, а по - късно остават само отдолу с напластените такива власинки.Напълно развитите листа са отгоре зелени и голи.Листните дръжки са с меки власинки.
Цъфти през ранна пролет - февруари и март.
За лечебни цели се употребяват листата / берат се май - август / и цветовете / берат се март - април /.Берат се напълно развилите се цветни петури заедно с дръжките.Беритбата се осъществява само при сухо време като от едно находище през един сезон могат да се проведат няколко беритби.Ако по листните петури са полепнали пясък, пръст и др. се почистват още при откъсване на растението.Да не се берат листа с петна или други повреди.Цветните кошнички се берат при пълното им разцъфтяване, но не и при прецъфтяването и образуването на плодове с хвърчилки.
Растението у нас се среща все по - рядко за жалост - по влажните и ронливи места и сипеи, по изкопите, насипите, покрай бреговете на реките, потоците, по влажните ниви като опасен плевел в цялата страна, главно на пясъчно - глинести терени.
Листата съдържат до 10 % слузни вещества, танини, галова, ябълчна и винена киселина, инулин, следи от етерично масло, един аморфен жълт пигмент, сапонини, каротиноиди, вит.С, белтъчни вещества, полизахариди - инулин и декстрин, палмитинова киселина.Цветните кошнички съдържат фарадиол, арнидиол, тараксантин, стигмастерин, танини, слузни вещества, следи от етерично масло, фитостерини и др.Корените съдържат към 17 % инулин, дъбилни вещества, следи от етерично масло.Установено е,че свежите листа имат бактерицидно действие.Жълтите цветове съдържат етери на каротиноидите.
Растението се употребява в нашата народна медицина при възпаление на горните дихателни пътища, при пресипнал глас, бронхиална астма, бронхиален катар, белодробни възпаления, липса на апетит.
Свежите листа или сокът от тях дават по - добри резултати при лечение в сравнение със запарката.
Подбелът намира приложение също при възпаление и киселини в стомаха и червата, кожни обриви, ревматизъм, нередовна и болезнена менструация и др.За приложение като лапи се използват пресни листа или изсушените се варят в мляко.Лапи се използват при изгаряния, рани от обувки, компреси при възпаление на вените на краката, за пушене против задух / пресни листа / , за компреси при възпаление на очите, червен вятър и др.
Подбелът е растение използвано и в кулинарията под различна форма.От младите листа, стъбла и кошнички се приготвят салати, супи и различни ястия, самостоятелно или с други зеленчуци.От листата на подбела, които са по - едри можем да приготвим даже и сармички.За зимата всички части на растението могат да се сушат и консервират.
Подбелът е също медоносно и багрилно растение.
 |
| Ето тук, на тази снимка съм заснела и една хвърчилка на растението, която малко прилича на хвърчилките на глухарчето |
 |
| Листа от подбел |
 |
| Подбел отново с хвърчилка |
