По времето на Втората българска държава - 12 - 14 век във Велико Търново и околностите се изграждат 14 манастира, превърнати в значими книжовни и духовни центрове.
На 6 км. североизточно от Велико Търново и на 3 км. от гр.Лясковец върху високите и непристъпни скали на Арбанашкото плато величествено е изправил снага Петропавловския манастир.Отдалеч силуетът му напомня средновековен замък, а от широката му тераса се разкрива невероятна гледка - от безкрая на Дунавската равнина до билото на Еленския балкан.
Вероятно Петропавловският манастир води началото си от времето на Асеневци, но историята ревниво пази тайната за неговото основаване и по - сетнешна многовековна летопис.
Легендата разказва, че след злополучната 1393 г. арбанашкият първенец Павоян, построил манастира и дарил го с ниви, гори и ливади, забягнал във Влашко.От тогава гората наоколо се нарича " Боянската " - на името на богатия благодетел Боян, чието име гърците прекроили на Павоян.
В годините на мрачното турско робство манастирът няколкократно е опожаряван, разрушаван и възстановяван из пепелта.В 1662 г. бил известен и извън пределите на османската държава.Руският император Петър Велики го дарява с позлатено евангелие и Кивот.
Зад манастирските стени се организират няколко революционни буни.През 1700 г. тук се подготвя въстанието на търновската вдовица Мара начело със сина и Стоян и Мирчо войвода.Сред съзаклятниците е и игуменът на манастира Софроний.
През 1856 г.Капитан дядо Никола повежда 13 четници към Габровския балкан, а през 1862 г.пак тук се събират около 70 бунтовници начело с хаджи Ставри.Бунтът не успява.Монасите са затворени, а игуменът хаджи Теодосий и брат му хаджи Йоасаф - заточени в Диарбекир.В годините на революционен подем срещу вековния поробител в Петропавловския манастир намират убежище апостолите на Великотърновския революционен окръг, Васил Левски, отец Матей Преображенски - Миткалото, Георги Измирлиев, Иван Панов Семерджиев, Бачо Киро Петров.
През 1874 г.митрополит Иларион Макариополски организира в манастира първото духовно училище в България с ректор Недю Жеков, а сред учениците е бъдещият професор Васил Н. Златарски.Петропавловската семинария продължава дейността си и след освобождението до 1885 г.
След Руско - турската война Славянският благотворителен комитет урежда в манастира сиропителище за пострадалите с управител Добри Войников.По време на Стамболовия режим през 1893 г. тук е затворен великотърновският митрополит Климент / Васил Друмев /.
Голямото земетресение през 1913 г. и избухналият пожар разрушават манастирската църква, източното крило и още няколко постройки.На природната стихия устояли само новите сгради на семинарията, градени от дряновския майстор уста Маню.Те и до днес до голяма степен са запазили автентичния си вид.
След продължителна реставрация днес манастирът " Св.св. Петър и Павел " посреща гости от всички краища на страната и чужбина.На 31 м. над земята се извисява манастирската камбанария, а часовникът под нея, подарен от родолюбивата лясковчанка Мария Генова, живееща в Швейцария, отмерва - безвремието в многолетния живот на светата обител.
Въпреки превратностите на историята , днес Петропавловсия манастир е един от добре уредените и красиви манастири в България.
Прекрасна виртуална разходка, Ели! Манастирите в България са места, където времето е спряло и ме даряват с много спокойствие. Трябва по-често да спираме и да се наслаждаваме на дребните радости! Весела и успешна нова седмица!
ОтговорИзтриванеТеди,
ОтговорИзтриваненякои манастири са доста занемарени за жалост.Но има и много добре поддържани местенца, където можеш с удоволствие да разглеждаш и да отдъхваш.Петропавловският манастир е разположен на много красиво място и добре поддържан от монахините.
Поздрави !