В топлите есенни дни разхождайки се из поляните ще съзрем отрупаните с плодове глогови храсти.Приготвяйки се за дългата и студена зима винаги трябва да намерим време да наберем и малко глогинки за сушене, за оцет или да си направим глогово брашно или тинктура от глог.
У нас се срещат три диворастящи вида глог - еднококичков /C. monogyna Jacq. / ,черен / C. pentagyna Koch./ и източен /C. orientalis Pall. /.Отглеждат се и няколко декоративни форми.
Еднококичковият глог се среща почти навсякъде из страната в долната лесорастителна зона, източният глог е разпространен в Родопите, Пирин и Славянка.
Глогът цъфти през април и май, а плодовете узрявят през август и септември.Плододава изобилно почти всяка година.
Източният глог е храст с височина 3 - 4 метра, рядко се развива и като дръвче, високо 5 - 6 метра.Кората на стъблото е сива и гладка.Скъсените клонки носят пъпките и са гъсто окосмени, някои от тях са се превърнали в бодли, а други са останали недоразвити.Цветовете са двуполови, снежнобели и силно ароматни.Плодовете са костилкови, топчести, червеникавооранжеви, сочни , с приятен сладникаво - възкисел вкус.
Плодовете се берат в пълна зрелост, оронват се с ръка и се поставят в плитки кошници.Набраните плодове се почистват от дръжчиците, листата и клонките, които могат отделно да се изсушат и да се използват за чай.При обикновени условия плодовете на глога могат да се запазят до 10 дни.Ако обаче няма да се използват веднага трябва да се изсушат в тавичка на слънце.Цветчетата и зелените цветни дръжки се сушат на сянка.
Плодовете на глога са богати на захари, пектин, органични киселини, минерални соли и вит. С.От захарите преобладава фруктозата, от органичните киселини преобладава яблъчната, следвана от янтърната и винената.Изолирана е и кратегова киселина, която не се съдържа в други плодове.
Сокът има светлочервен цвят и е с приятни вкусови качества.
От плодовете могат да се приготвят желета и мармелади, също и вино със слабо тръпчив вкус.Добрите желиращи свойства на пектина и високото съдържание на захар позволяват глога да се използва широко за гарниране на десерти, пити, желето служи за декорация на торти.
Плодовете се консумират пресни, от глогово брашно може да се приготвят хляб и сладкиши, а сокът от глогинки е с приятен вкус и аромат.
Глогът се приема като тонизиращо средство при функционални разтройства на сърдечната дейност, при сърдечна слабост след тежко боледуване, при безсъние и при нарушена дейност на щитовидната жлеза.Глогът понижава кръвното налягане и подобрява общото състояние на сърдечно болните.
Тази година реших да използвам за чай сушените цветове и листата от набраните чепки на глога.От плодчетата приготвих оцет.Измих и поставих плодчетата в пластмасов / може и стъклен / съд, добавих 4 препълнени с.л.мед и залях с вода.Оставих да ферментира на топло.До протичане на цялостната ферментация ще изминат няколко месеца.
След като сместа придобие приятен, кисел вкус на оцет може да се прецеди и използва за салати.
 |
| Плодчета от глог с цветните дръжки |
 |
| Почистените от дръжчици и листа плодчета от глог |
 |
| Приготвяне на оцета |
 |
| Листните дръжки, подготвени за сушене |
 |
| Оцетът, подготвен за протичане на ферментацията |
Здравейте! Рецептата Ви ми харесва и мисля да я изпробвам тази година. Но не Ви препоръчвам да приготвяте оцет в пластмасови бутилки от минерална вода. Преди години правих оцет от шипки, замириса ми странно и го дадох на една приятелка химик да го погледне. Тя го изследва и каза, че е идеален за миене на плочките в банята, но не става за пиене, тъй като е извлякъл някакво вещество от пластмасата и е отровен.
ОтговорИзтриванеЗдравейте Елена,
ОтговорИзтриванеи аз правих оцет от шипки в трилитров буркан и става много хубав.Аз този оцет го направих само за проба, защото глогът не ферментира така както шипката.Лично на мен от шипки оцетът повече ми харесва.Но пак ще изпробвам от глог и тази година.Аз обаче го прехвърлям задължително след това в голяма тенджера за по - лесно разбъркване и ферментация.А накрая го наливам в стъклена бутилка.
Поздрави !