Батати - сладки картофи / Batteries - sweet potatoes /

Грудка от сладък  картоф

      Бататите / Ipomoea   batatas / , наричани често сладки картофи , са едногодишни увивни растения от сем.Повитицови.Родът обхваща над 400 вида, от които само видът Batatas и неговите многобройни вариатети и сортове имат стопанско значение.Повечето от познатите ни вариатети образуват дълги, пълзящи по почвата стъбла.Само някои форми образуват по - къси и изправени нагоре стъбла.Докато са млади стъблата имат тъмнозелен цвят и меки власинки ; от тях излизат листа с дълги дръжки, някои от които имат сърцевидна форма, а други са силно насечени.Формата и големината на листата при отделните вариатети дори и при едно и също растение варират значително.Цветовете на бататите са с дълги дръжки, фуниевидни, бели до червеникави и се образуват само при условия на къс ден, т.е. в тропическите климатични области.Поради значителния дял стерилни цветове и хибридната стерилност на тези кръстосаноопрашващи се растения образуването на плодове и семена  е силно ограничено.Развитите плодове представляват кръгли кутийки, в които има едно или две черни семена.

    При вегетативното размножаване чрез удебеляване на адвентивния корен бататът образува в горния слой на почвата, на около 20 см. дълбочина , богати с въглехидрати клубени, които се използват еднакво добре за храна от хората и животните.

   По всяка вероятност бататът произхожда от тропическите области на Америка.От древни описания на растението в Китай може да се допусне , че неговата родина е Източна Азия.Днес бататът има голямо значение в тропиците и отчасти в субтропиците.Той се отглежда особено много в Индонезия, Китай, Япония и на места в южните райони на САЩ.Това растение може да се срещне също и в райони от умерения климатичен пояс, където лятото е достатъчно горещо / България и южните райони на Русия /.Този значително голям ареал се обяснява с относително късия вегетационен период на батата - 3.5 - 5 месеца в зависимост от вариатета и вида.Ето защо батати може да се отглеждат навсякъде, където по време на вегетационния им период средните температури са 20 - 22 градуса и няма големи отклонения / не падат под 10 градуса /.Нуждата от вода при младите растения е много голяма.Постоянни валежи обаче водят до образуване на стъбла и листа вместо клубени.Образуваните при такива условия клубени са недълготрайни и неподходящи за съхраняване.Особено подходящи за отглеждане на батата са богатите и рохкави почви, разбира се при подходящи климатични условия.Батати могат да се отглеждат и върху пясъчливи почви , ако са богати с хранителни вещества, и валежите са в достатъчно количество.Това обаче е невъзможно при тежки и влажни почви.

    Бататите се размножават само вегетативно без всякакви трудности.Най - разпространено и най - целесъобразно е размножаването чрез резници , които се приготвят като от зелените клончета се отрязват части с дължина около 30 см. и поне 4 листа на всяка част, след което се зарявят в почвата на дълбочина, равна на 2/3 от дължината им.Когато няма подходящи клончета се засаждат цели клубени или части от тях.Всяка част от клубена обаче трябва да има поне едно "око ".За получаване на млади филизи бататите се заравят във влажна пясъчна леха, където в продължение на 4 - 6 седмици образуват добре развити вкоренени филизи, които се отчупват от клубените и се засаждат на определеното място.Първоначално до развитие на пълзящите стъбла е добре растенията редовно да се окопават.

    Зрелите клубени са с тегло 500 - 1000 гр., но може да достигнат и 2 - 3 кг.

    Растението има многостранни възможности за използване - младите листа се използват както спанака, листата и филизите са добър фураж и за животните.Съдържанието на захар в клубените варира в зависимост от мястото на отглеждане - за тропиците то е 15 - 34 %, а за умерената зона само 2 - 4 %.Съдържанието на скорбяла показва обратна тенденция - за тропиците то не надминава 10 %, а за умерените ширини - достига до 22%.Освен това клубените на батата съдържат 60 - 85 % вода, до 1 % мазнини, до 2 % белтъчини и 9 % пектин.

    Бататите могат да се консумират сурови като добавка към салати или към сок от зеленчуци, варени, печени или пържени.От тях се получават още брашно, скорбяла, сироп и алкохол.На някои места от клубените се приготвят консерви / САЩ и Япония /.

   Недостатък на клубените е,че не могат да се съхраняват дълго.В тропическите области след като се извадят трябва да се преработят най - много за 1 седмица.В специални скъпи хранилища с регулируема температура  / 12 - 15 градуса / и относителна въздушна влажност  / 85 - 90 % / здрави и напълно зрели батати е възможно да се запазят до 6 месеца.
   Време е да подготвите батати за посяване когато времето хубаво се затопли.Вземете батати, които можете да закупите като " био ".От тях ще получите хубави млади резници за засяване.Достатъчно е дори да ги държите на стайна температура и резници ще се появят.В зависимост от сорта бататите са с различна сладост.