Широко разпространената висока иглика / Primula elatior / , която расте почти по всички ливади, покрай пътища и под храсталаци, държи върху високото си стъбло светложълто съцветие, което много слабо ухае.В лечебната си сила тя е равностойна на същинската иглика и може да се използва по същия начин.
Третият вид иглика / Primula auricula / , наричана още жълта лаванда, е алпийско растение под най - строга защита на природата и поради това не бива да се събира.
Чаят от иглика укрепва сърцето и нервите, действа кръвопречистващо изхвърля всички отровни вещества, помага при подагра и ревматизъм, облекчава мигрена.
Вино от иглика - В ранна пролет се берат целите съцветия на игликата, поставят се в бутилка, без да се тъпчат.Заливат се с чисто, натурално, бяло вино, което трябва да покрива цветовете.Бутилката се покрива с марля и стои 14 дни на слънце.При сърдечни оплаквания се отпива от него по една глътка, а сърдечно болни могат да вземат от него до 3 с.л. на ден.
От младите листа на игликата, копривата, глухарчето и младите филизи на бъза / разпуканите пъпки / става чудесна пролетна салата.
Корените на игликата се използват за ароматизиране на вина и чайове, а от младите листа се приготвят салати, пюрета и подправки.
Съцветията на игликата могат да се добавят към супи и салати.
Подправка от сушени листа на иглика - сушените листа, смлени на прах могат да се добавят към различни смеси от подправки, да се добавят към ястия и супи, доматен сок, смлени и изсушени , нарязани кореноплоди./ целина, пащърнак, моркови, магданоз /
Нямах представа, благодаря, Ели! :)
ОтговорИзтриванеГери,
ОтговорИзтриванемного, много диви и полезни растения са забравени за употреба в традиционната ни кухня.А ги има по поляните.Преди години в Родопите през пролетта видях много диворастяща жълта иглика.Наслада за окото и много витамини на трапезата.А много хора дори не знаеха ,че игликата е чудесна за всякакви ястия или салати.
Поздрави !