Сурови хлебчета от кълнове на овес с подправки и каперси / Raw breads sprout oats with spices and capers /

   Овесът е единственото житно растение със съцветие метлица, което се отглежда сега на големи площи в Средна Европа.Метлиците му имат различна форма - рехава или едностранна.

  Дивият овес е широко разпространен в Евразия.Културният овес произлиза от различни диви видове.И овесът, както ръжта, е вторично културно растение.Разпространил се е като плевел заедно с други култури - ечемик и двузърнест лимец.Овесът е самоопрашващо се растение , което било добра предпоставка за одомашняването му.

   В Средна Европа овесът се появил едва в бронзовата епоха.По време на застудяването той се разпространил широко, понеже обича хладен и влажен климат.Когато посевите на претенциозните житни растения силно оредявали поради неблагоприятните климатични условия, посевите с овес оцелявали.И днес на някои места вярват, че пшеницата се превръща в овес, когато жизнените условия са неблагоприятни.По време на Римската империя овесът е бил важна култура за германите.

  Сега културният овес се отглежда в умерените области на Европа и на Северна Америка.Той има относително дълъг вегетационен период и поради това в по - северните райони отстъпва място на ечемика, докато в южните райони , районите на царевицата расте добре.Овесът не може да се отглежда на сухите местообитания поради голямата му влаголюбивост, както напр. ръжта.Обикновено той се отглежда като лятна култура , понеже студоустойчивостта на зимния вид не е много голяма.

   Овесът се отличава със здраво стъбло и може да се сее като растение - пионер на такива местообитания, каквито са разораните целини.Недостатъци на овеса са различната големина на зърната, която зависи от разположенията им в класчетата, и малката устойчивост на оронване и полягане.Сега целта, към която се стремят селекционерите , е да се получи овес със здраво и късо стъбло и по възможност голи зърна, за да се осигури прибиране с комбайни без загуба.
   Преди години, а и в днешно време овесът е бил използван като задължителна храна за животните - предимно коне и кози.

Значение за човека имат овесените ядки, овесената слама и овесените трици.По - рядко се използват овесените зърна под форма на кълнове или брашно.
    Овесеното брашно може да бъде използвано сурово за приготвяне на сладкиши и торти.Овесените питки са известни в северните страни - приготвят ги за Коледа във Финландия и Швеция и са задължителни на трапезата.Кълновете от овес са едни от най - лесно усвоимите и могат да бъдат приложени и при хранене на най - тежко болни.Хората, които не са свикнали да употребяват кълнове с изненада ще открият колко приятни и вкусни са тези кълнове.
    В настоящата публикация ви предлагам сурови хлебчета от кълновете на овеса.
Направете кълнове от 300 - 400 грама сухи овесени зърна.Смелете няколко пъти в пасатор или машинка за мелене на месо.Добавете към сместта по 1 щипка риган, мащерка, червен пипер, сминдух , чубрица, 1 - 2 щипки хималайска сол, 3- 4 с.л. каперси  и струйка зехтин.Направете големи кюфтета - хлебчета, с тъпата страна на ножа оформете кръстообразни прорези .
   Сервирайте хлебчетата по желание с пресни зеленчукови салати.
        Да ви е сладко !