Манастирска разходка с църковния хор / А monastery walk with church choir /

    През трите почивни празнични дни / 22, 23, 24.09.2017 г. / с църковния ни хор посетихме няколко манастира , присъствахме и пяхме на Литургия и разгледахме музейни сбирки и старинни икони.Подробна информация за всеки от манастирите може да се намери в Интернет, ще спомена накратко само някои интересни факти.Бих желала да се насладите на прекрасните кадри, които заснех.Макар,че някои снимки не са толкова добри поради облачното време, а също и снимането привечер.

     Първият от манастирите беше " Рождество  Богородично " или " Седемте престола ".

МАНАСТИР   " СЕДЕМТЕ  ПРЕСТОЛА "

  Манастирът е разположен в един от прелестните кътове на красивата долина на  р. Габровница , в живописната Средна Стара планина под връх Измерец , на изток от Врачанския балкан.Намира се на 86 км. на изток от София по пътя за гр.Мездра през Искърския пролом и на 50 км. от гр. Враца.

   Всички изследователи считат, че манастирът е основан през Второто българско царство до 14 век.Според предание е основан от 7 боляри или 7 братя.Църквата се е състояла както и сега от 7 отделни помещения - параклиси, всяко едно с олтар - престол, пригодни за църковна служба.

   През главния вход на храма , състоящ се от 2 врати , се минава през притвора, покрай първите два олтара в ляво и дясно и през друга двойна врата се влиза в централният олтар.Той привлича вниманието с това, че заема централната част на храма и е най - голям.В него се извършват църковни служби и се държи редовно църковно правило.Този олтар - престол, както и целия храм е посветен на иконата " Рождество пресвятия Богородици " - Осеновска.Същата се твърди,че е донесена от игумена иеромонах Гаврил от Атонската Света гора при основаването на манастира - 11 век.

   Всеки един от останалите олтари - престоли е свързан с имената на светиите, на които са посветени.Така вторият престол в дясно на първия е олтаря на Светите мъченици за вяра и родина - седемте братя Макавееви.В деня на техния празник се прави водосвет и ръси за здраве.Третият престол в ляво от централния срещу втория е в чест на Св.Първомъченик и архидякон Стефан с образите на седемте първоизбрани дякони от апостолските времена.

    Четвъртият престол на дясно в храма към притвора, е в чест на Св.Седмочисленици : Методи, Кирил, Климент, Сава, Наум, Горазд и Ангеларий.Петият на ляво в храма, е в чест на Св. Безсребърници Кузма и Дамян.Според преданието той е бил посветен на тях по желанието на братът на първоигумена иероманах Гаврил Дамян, който се счита заедно с брат си, за основател на манастира.Привлича поглед и силно впечатление прави хубавата дърворезба на иконостаса запазена от старо време.

   Шестият престол на дясно в притвора е в чест на Св. Архангел Гаврил, патрон на основателя на манастира, иероманох Гаврил - пръв игумен на същия.Последният седми престол на ляво в притвора е посветен на Св. Благовещение Пресветая Богородици за възпоменание на малката църква от крепостта "Калето " послужила като основа за построяването на манастира.

    При разглеждането на манастирската църква особен интерес предизвикват : главния дървен полилей " Хорото " , намиращ се в централната част на църквата под купола - ценна работа по отношение на историята на приложното изкуство.Направен е от 15 самостоятелни части релефна боядисана дърворезба.В средата на всяка от тях са изписани Иисус, Богородица и апостолите ; над тях двуглав орел с корона, а отстрани ажурени розети и цветя.Той е дарение от Стоян Христов от Лесковдол и майсторите дарители, които са го изработили и сглобили.

   В църковната бибилиотека се съхраняват много стари богослужебни книги на църковнославянски език.Между тях е и 12 - те минея , подарена от Руската императрица Екатерина Велика.

Гигантската секвоя в двора на монастира

Малък паметник на известния  български писател Светлозар Димитров / Змей Горянин / в двора на манастира

Част от старинния  полилей " Хорото "

АЯЗМО  В  БЛИЗОСТ  ДО  МАНАСТИРА " СЕДЕМТЕ  ПРЕСТОЛА "

ЧЕРЕПИШКИ   МАНАСТИР " СВ. УСПЕНИЕ  БОГОРОДИЧНО "

    В един от живописните завои на десния бряг на р. Искър е разположен Черепишкият манастир " Св.Успуние Богородично ".Най - старото свидетелство за неговото съществуване е манастирският устав / типик /, писан в периода 1390 - 1398 год.Недалеч от манастира в месността " Ритлите " край с.Лютиброд се намират останките на средновековната българска крепост Коритен.Тук са разкрити основите на антично селище, раннохристиянска базилика и на църквата " Св. Георги ".А на североизток от манастира се намират развалините на българската крепост Заград.

    Многократно разрушаван и опустошаван в началото на 17 век манастирът е възобновен от отец Пимен Софийски , наречен още Зографски.За това споменава и Паисий Хилендарски в своята " История славяноболгарская ".Черепишкият манастир е едно от най - оживените средища на книжовната  и просветна дейност във Врачанско по време на османското владичество.В 16 век тук е създадено Черепишкото четвероевангелие - прекрасен образец на средновековното ни калиграфско  и художествено майсторство.В 1612 г. прочутите майстори - златари Никола и Павел изработват сребърно позлатена обковка на евангелието - истински шедьовър на българското приложно изкуство.В 1701 г. в Москва е отпечатан Черепишкият буквар.В 1762 г. поп Тодор Врачански, изтъкнат представител на Врачанската книжовна школа , съставя сборник от поучения и слова под надслов " Маргарит ".През ноември и декември 1798 г. в манастира намира убежище Софроний Врачански.Тук работи и друг книжовник с големи заслуги към просветното ни дело Дамаскин Хилендарец.В Черепишкия манастир се основава килийно училище , което изиграва важна роля за опазване на българския език по време на робството, а в манастирския метох в Тетевен е открито и девическо училище.

     Забележителностите на Черепишкия манастир и историческите месности около него са повод за 2 посещения на народния поет Иван Вазов през 1889 и 1907 г. Спомените на местното население оживяват в безсмъртния му разказ " Една българка ", чийто прототип , баба Илийца е от близкото с.Челопек.В 1897 г. въодушевен от неповторимата прелест на Черепишкия манастир  и околностите му, Алеко Константинов създава пътеписа " Българска Швейцария ".По - късно в 1939 г. манастирът е посетен от Никола Вапцаров и Антон Попов.

    Най - ценният културен паметник от манастирския комплекс в Черепиш е неговата църква " Успение Богородично ".Запазените от различни периоди до наше време стенописи са в процес на разкриване и реставриране.Все още не е изяснено авторството им, но условно може да се приеме,че тези от 17 век са дело на Пимен Софийски.Тук работят  и представители на прочутата Самоковска школа.За съжаление оригиналният интериор на църквата е запазен частично.Интерес представляват иконостасът и владишкият трон, изпълнени в ажурна дърворезба.За съжаление не можах да заснема кадри от църквата, снимането беше забранено.

   Освен църквата манастирският комплекс обхваща още няколко сгради в типично възрожденски стил - Владишката, Данаиловата, Училищната, Приемната, Складовата и Рушидовата къща.Черепишкият манастир е изцяло обновен и обявен за паметник на културата от национално значение.

     

 

В далечината се вижда старинният храм - костница

Костницата

Музейна сбирка

ЛОПУШАНСКИ   МАНАСТИР " СВ. ЙОАН  ПРЕДТЕЧА "

     Лопушанският манастир се намира до с.Георги Дамяново, на 21 км. от Монтана.В момента е действащ мъжки манастир с храмов празник на 7 януари.

   В централния храм на манастира в тайник в стената е намерена напълно запазената икона на Св.Богородица, която най - вероятно е скрита там през 1688 г.Иконата е намерена обвита в ръчно тъкана кърпа, която била напълно изгнила.Самата икона на Св.Богородица е запазена напълно непокътната.Иконата е намерена в нишата на храма според свидетелство на една благочестива християнка, която сънува сън за нея.Епископ Сионий смята,че иконата е изографисана в годините, когато на това място е имало стар манастир.През 1688 г. Св. обител е била опажарена от турците.

    В манастира се съхранява и чудотворната икона на Св.Богородица " Мироточива " както и икона на Иисус Христос , чийто поглед следва посетителите където и в храма да се намират.В манастира са описани многобройни чудеса след молитви пред чудотворните икони.

    Това място е било любимо и на Иван Вазов, който тук написва една от главите на " Под игото ".

       Манастирът е едно чудесно място с красиви цветни площи, зала за прожекции на филми, както и стаи за нощувка.След няколко месеца ще бъде окончателно завършен ремонта.В двора е засята гигантска секвоя, която придава величествен вид на цялостната градинска композиция.

    За жалост пристигнахме в този манастир късно следобяд и не можахме да разгледаме всичко в пълнота.Изпяхме няколко песнопения и чухме проповед от иеромонах Христодул.Въпреки това научихме историята на манастира чрез филма, който беше прожектиран и посетихме църквата, която е в ремонт.Видяхме нишата, в която е била скрита чудотворната икона, както и мироточивата икона, която в момента е закрита за да не се повреди при ремонта.

   

Икона на Св.Петка от стъклена мозайка

Икона на Св. Пантелеймон от стъклена мозайка

Зазиданата в стената на храма икона

Църквата, която е все още в ремонт

Гълъбите, които от клетката прелитат и навън и радват посетителите

КЛИСУРСКИ  МАНАСТИР   " СВ. СВ. КИРИЛ   И    МЕТОДИЙ  "

   Манастирът е наречен " духовната перла на Северозападна България " , основан през Втората българска държава / 1240 год. / по времето на Иван - Асен втори.В годините на турското робство няколкократно е опустошаван.

  Архимандрит Антим Дамянов от Берковица като игумен възобновител построява магерницата през 1869 год.Следващата година е завършено аязмото и параклисът   " Св. Никола ". След 1926 год. се извършва модернизиране на манастирското стопанство, изграждат се сушилня за плодове и модерен краварник, конюшня и кокошарник, съвременен пчелин, хамбар, фурна и навеси за земеделски машини.Реконструират се манастирските сгради, благоустроява се дворът и се извършва реконструкция на храма.В периода 1936 - 1937 год . се изографисва храмът.
   Въздигането на манастира след 1945 г. до 1987 г. е свързано със служението на игумена архимандрит Антим  III. При неговото служение със съдействието на видинския митрополит Филарет се извършва поетапно изграждане на манастирските сгради и довеждането им до днешния вид.През 1991 г. игуменът на манастира архимандрит Сионий , днешният Велички епископ , започва благоустройство на вътрешното пространство на манастирския комплекс.При неговото служение манастирът се оживява  от присъствието на семинаристите от Софийска семинария и студентите от Духовната академия.Започва изграждането на параклиса " Св. Николай ".Възстановява се традиционното честване на празника Богоявление при реката край манастира.
   От 2003 г. игумен на светата Клисурска обител е архимандрит Антим IV, родом от пиринския край.Той засилва духовния живот с богослужения, проповеди и отеческо посрещане на поклонниците на манастира.Организира цялостната реставрация на храма, извършва мащабен ремонт и обзавеждане на манастирските сгради за монаси и посетители.

   След 2008 год. светата Клисурска обител , по настояване на архимандрит Антим, функционира като женски манастир с игумения Таисия и под негово духовно наставничество.

     Високообразованите монахини създават иконописно ателие, където се изписват най - добрите образи на православната иконопис.

 А ето какво ни разказа една от монахините за изписването на иконите в ателието :

     Иконите се изписват по византийски образец като най - напред се избират дъските / от дъб, орех или други дървета със здрава дървесина / и се поставя от естествен материал / лен , памук / основата. Върху нея се нанасят 7 слоя   грунд  , който се изглажда с фина шкурка до  гладкостта на стъкло.След тази обработка се индигира образа на светеца и се рисува най - напред дрехата с естествени бои.Те се закупуват от специализирани магазини.Това са бои от естествени природни материали / фин цветен прашец и др./ , които се разтварят заедно с малко вода, жълтък и понякога ленено масло.С тези бои се рисува и образа на иконата.Фонът е 24 каратово злато / много фини листчета, подобни на фолио /.

   Изработката на всяка икона е много фина, в нея участват всички монахини.Всеки отделен етап от изработката се извършва от обучена за тази цел монахиня.

   Понастоящем Клисурският манастир е много добре поддържан, с красива градина и разкошни цветя.Има изградена детска площадка.Има и  възможност за пренощуване през всеки сезон.

   Аязмото в близост до манастира е изградено на мястото, където са обезглавени седем мъченици.На това място са израстнали 7 дървета - гигантски  секвои  по Божия воля.

 Музейната сбирка 

АЯЗМОТО