Смокинята / Ficus carica / е едно от най - старите културни растения.Родината и е Югозападна Азия, откъдето се е разпространила още в най - дълбока древност в средиземноморските страни и в други топли райони.У нас се отглежда в дворовете, градините и лозята като културно растение, но се среща и подивяла край селищата и по каменливите места в по - топлите райони на страната./ Петрич, Сандански, Асеновградско и по Черноморието /
Смокинята се развива като храст или малко дърво и достига височина до 10 м.Кората на стъблото е тънка и гладка, листата са едри, длановидно нарязани.При нараняване от стъблото, клонките и зелените плодове се отделя млечен сок, който лекува кокоши тръни и мазоли.
Смокинята цъфти в началото на пролетта и според устройството на цветовете тя е еднодомно или двудомно растение.
В зависимост от начина на образуване на плодовете / със или без оплождане / смокиновите сортове се делят на два основни вариетета : смирненски / с оплождане / и адриатически или обикновен / без оплождане /.
Смокинята плододава изобилно почти всяка година.
Смокините за сладко от зелени смокини се берат през май, когато са колкото дребен орех, а за консумация в прясно състояние или за сушене - към края на юли и началото на август.За сушене се предпочитат жълтите, едри смокинови плодове в пълна зрелост.На слънце при хубаво време те се сушат около 10 дни.
Зрелите плодове съдържат серни съединения, манганови соли, вит.Е, белтъци, пектинови вещества, захари, органични киселини и вит.С.
Смокинята е не само висококалорична, но и диетична храна поради ценните си лечебни свойства в пресен и изсушен вид.Тя е основен продукт в калиевата диета при слабост на сърцето, черния дроб и болести, протичещи със задържане на течности в организма.Семената са добро слабително средство.Плодовете, смесени със синап се използват при шум в ушите.Плодовете регулират храносмилането и са полезни при пресипналост на гласа, ангини, жлъчни и нервни заболявания.
Няма коментари:
Публикуване на коментар