Днес все повече нараства интересът към кализията като лечебно растение.Тя е известна в Русия и под други имена - наричат я златен мустак, венерина или жива коса, домашен женшен.Точното название на растението е Callisia fragrans, или ароматна кализия.Първото описание на растението е направено през 1840 година и първото му име дадено тогава , е Spironema fragrans.През 1942 година американския биолог и изследовател Р. Е. Уудсън дава новото име на растението.
Ароматната кализия принадлежи към сем. Комелинови, което включва около 50 рода и 500 вида растения.
Кализията е много разпространена като стайно растение, което скоро подариха и на мен.Тя достига до 1,5 м. височина и притежава два вида стъбла.Основното е с изправени месести листа, които приличат на млада царевица.Освен основното стъбло кализията има и хоризонтални издънки, които приличат на лиана и се състоят от коленца, а в края им се образува китка от листа с форма на розета.При добри грижи растението понякога цъфти.Цветчетата са малки и ароматни, събрани в плътни снопчета в подобни на метличка съцветия.Мирисът им е приятен и прилича на този на зюмбюла.
Кализията се развъжда чрез резници.
Родена в Южна Америка, кализията обича топлината, светлината и влагата.Тя трябва да се полива редовно, без да се допуска пресъхване на почвата.През лятото се полива всекидневно, а през зимата - 1 -2 пъти седмично.Трябва да се избягва прекаленото овлажняване на почвата, за да не загният корените.През пролетта и лятото листата на кализията се напръскват с вода
със стайна температура.Поливането трябва да става с дъждовна вода или вода от разтопен лед.
Лечебните свойства на кализията са безспорни и многократно доказани.Народните лечители, които са разработили схеми за прием на препарати от кализия, предупреждават, че растението не е универсално лечебно средство.
Кализията е богата на множество биологично активни вещества, но може да предизвика някои странични реакции - алергични обриви и отоци, увреждане на гласните връзки и др.
В сока от кализия се съдържат два вида флавоноиди кверцетин и кемпферол.Първият има противоракова активност и е ефективен антиоксидант, диоретик и спазмолитик.Използва се при нефрит, ревматизъм, сърдечно - съдови , очни и дори инфекциозни заболявания.
Вторият укрепва съдовете, действа тонизиращо, има противовъзпалителни свойства, изважда от организма вредните вещества и е ефективен диуретик.Прилага се при лечение на различни възпалителни процеси, при алергии и болести на пикочно - половата сестема.
ПРИГОТВЯНЕ НА МАСЛЕН ИЗВЛЕК - прилага се при артрози, артрити, всякакъв вид масаж.За приготвянето му се използва сокът на растението или нарязани на ситно филизи.Листа, стъбла и коленца от кализия се изсушават, стриват се на прах и се заливат с растително масло в тъмно шише.Стои на тъмно 2 - 3 седмици, прецежда се и се държи на тъмно и хладно място.
От пресни листа и стъбла се изтисква сокът и се смесва с растително масло.Оставя се да престои на тъмно и хладно 2 седмици преди употреба.
ПРИГОТВЯНЕ НА МЕХЛЕМ - приготвя се на основата на детски крем, вазелин, св.мас, краве масло.Прилага се за разтривки при простудни заболявания, при измръзвания, ударени места, артрит и артроза.
Листа и стъбла се нарязват много ситно и се смесват с крем, вазелин или св. мас в съотношение 2 : 3 .Съхранява се в хладилник в съд от тъмно стъкло.Мехлемът може да се приготви и от изсушени листа в смес с крем, вазелин или мас в съотношение 1 : 1.
Листата в пресен вид могат да се използват за налагане при рани, да се добавят в салати в малко количество - половин лист за един прием.
Топчета на Болотов - това е известен украински учен и лечител , които прилага кализията като кашица в смес от растително кюспе в съотношение 3 части растително кюспе / остатъци от зеленчуците след изтискването на сок / и 1 част кашица от кализия.От получената смес се правят топчета с големина на грахово зърно, които се гълтат цели.Приготвят се топчета от зеле, цвекло, черна ряпа, мед, сини сливи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар