Манастир Света Марина - с.Ботево / Monastery Sveta Marina - village of Botovo /

        Много са историческите документи , които категорично ни подсказват , че християнството по днешните земи на Балканския полуостров е проникнало още от времето на римската хегемония тук.Христовото учение се появява и разпространява от самите апостоли от първите дни на разпятието.Със сигурност е доказано, че първият , който е посял семената на Христовото учение  по тия земи е самият апостол Павел.Ето какво е казано в Деянията на Апостолите, гл.16, 17 : " Със силата на поличби и чудеса , със силата на Божия дух , тъй че разпространих благовестието Христово от Йерусалим  и околността дори до Илирик. "Според блажени Теодорит , тоя велик апостол е проповядвал християнството не само в Македония, но и в Тракия ! Той посочва,че след като основава в град Филипи / Македония / християнска община , заедно с пътуващия с него евангелист Лука се появяват в Тракия.

    Освен апостол Павел по земите на Балканите е проповядвал Божието слово  и свети апостол Андрей, който възвестява съдържанието на Евангелието във Витания, Понт, Византия, за да достигне и до бреговете на самия Дунав.Много градове като Томи / днешна Кюстенджа /, Марцианопол / днешна Девня /, Доростор / днешна Силистра / посрещат апостолите  и приемат тяхното учение .Така Словото Божие взема широки размери по тукашните земи, за да се разпространи след няколко века с доста големи размери.

   Пътувате ли по пътя Варна - Добрич, отклоните ли се в отбивката за с.Крумово ще достигнете манастрския комплекс намиращ се в близост до с.Ботево.

  Месността, в която е построен манастирът " Света Марина " , е позната още от дълбока древност под името Даллъп дере, т.е. раздвоено , чаталесто дере, и Сатма пънар , т.е. трескав кладенец.Първите документирани сведения в по - ново време за месността намираме в бр.39 на вестник  " Македония " от 23 септември 1871 година.В този брой е поместена статия от приятеля на Любен Каравелов  и Христо Ботев, основателя на революционния комитет в с.Ботево Димитър Станчев  -  по това време учител - възрожденец , в която пише : "  Там в храсталака на Даллъп дере извира много студена вода.Лятно време студена, зиме приятна за пиене.Извора е ограден досущ като гробница с каменни плочи.А стените отгоре ачик / открити /.Водата хемен до пояс.Изтичащата се вода образува река.По нея надолу долапи тоже и много бохчи полива. "

    По надолу авторът споменава, че лятно време на това място се събира много народ от близки села  и градове.

   През 1882 г. църковното настоятелство с председател свещеник Иван Русев и касиер на настоятелството Георги Добрев взема решение на Марининото кладенче да се построи параклис .Параклисът е построен над самия извор , а отпред са построени също две открити къпални с високи стени, но без покрив - едната за мъже, другата за жени.В параклиса в издълбана ниша са поставени иконите на Света Великомъченица Марина и на Света Богородица, донесени на с.Ботево, рисувани от тревненски майстори през 1867 г.

   Още през следващата 1883 г. майстор от гр. Добрич построява каменна чешма с две корита и плоча над нея с много красива овална ниша и изпъкнал кръст.Възобновеният събор всяка година ставал все по - многолюден.

    През 1929 г. църковното настоятелство на Ботевската църква взема решение да построи още една чешма .Майсторът не е оставил своето име.Изградената от него чешма е кръгла, с височина около 3 метра.На върха е поставил кръст, а коритото е кръгло с дванадесет канелки.Имената на членовете на църковното настоятелство са изписани вътре в свода на чешмата - председател е свещеник Христо Хаджев.

   През 1934 г.църковното настоятелство в с. Ботево взема ново решение  - над параклиса на Св. Марина да се построи църква.Започват да се събират средства от църковните ниви и ливади, които се отдават под аренда, събират се и дарения.Много хора от околността се отзовават.Намират се и майстори - строители от Габрово, начело с бай Косьо.За кратко време над мъжката и женската къпални издига снага красива църковна сграда.Запазват се старите капила / къпални /, запазва се и изворчето в приземния етаж.Изворната вода свободно изтича през капилата и образува река.Взето е решение на 30 юли 1935 г. на празника на Света Великомъченица Марина църквата да бъде осветена и проведена първата Божествена литургия.По юлианския календар 30 юли е ден на Света Марина.

По една вековна традиция цели фамилии са се отправяли към параклиса на Св.Марина още от предния ден , за да пренощуват там и да вземат дейно участие в нощното бдение срещу храмовия празник.

  През следващите години манастирската църква запада.През 2002 година започва наново възстановяване основно с дарения на семейство Бисерка и Петър Петрови от гр. Варна.За храмовия празник - 17 юли 2005 г. обновената манастирска сграда е напълно завършена.

Господин Петър Петров предлага през летния сезон да се организира летен духовен лагер за деца с ограничени финансови възможности, посещаващи неделните училища към храмовете на Варненскта и Великопреславската митрополия.През 2006 г. са организирани първите такива лагери.
    Благодарение на усърдната работа на о.Прокопий и монах Йосиф днес манастирът процъфтява.Всяка година все повече и повече се вижда как цялата местност и сгради се обновяват.Има събор , който всяка година се провежда на 17.07. и вече няколко години Ути Бъчваров приготвя курбан за празника.Организира се също така надпяване, участват много групи за народни песни от Добрич и селата в цялата околност.
    О.Прокопий и монах Йосиф усърдно работят и за възстановяването на църквата ни в с.Ботево.Това е една от най - старите църкви в околността , носи името на Св.Пророк Илия.

      Малкото и невръстно момиченце Марина е родена през втората половина  на ІІІ век в Антиохия Писадийска.Нейният баща е бил езически жрец, който от най - ранна възраст започва да възпитава дъщеря си в идолопоклонство.Нямаме никакви сведения коя е била нейната майка.Станала едва на дванадесет години , малката Марина изненадващо за своя баща се отказва от идолопоклонничеството и прегръща с цялата си детска откровенност  и мощ и с милостта на Господ Бог тя узнава неговата истина , с която я призовава при Себе си.Марина започва открито да проповядва и изповядва новата си вяра.По същото време властите на Римската империя предприемат едни от най - жестоките гонения и преследвания срещу християните.Много от преследваните се крият по пустините, планините и усойните гори.Тия, които остават в градовете и по - големите селища се преструват на просяци  и като такива при всяка възможност проповядват и разпространяват Словото Божие.Именно от един такъв просяк - християнин дванадесетгодишната Марина за пръв път чува истината за Господа Иисуса Христа и малкото и, но буйно сърце веднага се изпълва с безпределна и всеотдайна любов към Него.Най - голямото нейно желание е да получи светото кръщение, но поради жестоките гонения тя не успява да открие нито в града, нито в неговите околности свещеник, който да извърши това тайнство.

   Макар  и все още много малка Марина не се бои да проповядва и изповядва Божието име.Изненадващо за всички и за самата нея , пръв неин преследвач и гонител става нейният баща.
    Марина вече подкарала 16 - тата си година .Веднъж в околностите на града тя срещнала Олимфрий, управителя на източните страни.Той идвал в техния град , за да предава на съд християните.Необикновената красота на Марина така поразила управителя , че му дошла мисъл да я вземе за жена.Той влязъл в разговор с нея, разпитал я за родителите и , за нейното име и звание.Марина със скромност отговорила на всичко.Не скрила и това, че вярва в Бога на християните и че желае да се посвети на служение Нему.Като чул това управителят веднага заповядал  на войниците си да хванат Марина и да я водят след него в града, без обаче да и направят някакво зло.Той се надявал лесно да склони младата девойка да се отрече от християнската вяра.
    На другия ден Марина била доведена на съд.Управителят ласкаво и казал : " Виждат боговете,че желая твоята младост и искам да те спася.Послушай ме, принеси жертва на боговете.Ще ти дам богати дарове и така ще устроя съдбата ти, че ще ти завиждат твоите връстници ."
  - Аз се научих да изповядвам Отца и Сина и Светия Дух, едно Божество в Троица, и Нему да принасям хвалебна жертва, - отговорила девойката.Не мога на бездушни идоли да въздавам оная чест, която принадлежи на моя Създател.
   Управителят почнал да увещава девойката, като се стараел ту да я склони чрез обещания, ту да я сплаши чрез закани.Всичко обаче било напусто.Девойката казвала : " Аз искам да си остана вярна рабиня на моя Бог, Който доброволно пострадал за мене.Ти няма да ме сплашиш чрез закани, защото сред страданията ще ме укрепи Оня, на Когото се упознавам."
   Разгневен от тоя разговор, управителят заповядал да бият Марина.Под жестоките удари от нея потекла кръв.После приковали девойката на едно дърво и терзаели тялото и с железни остриета.Подкрепена чрез сила отгоре, Марина понесла търпеливо ужасното мъчение.След това едва жива я затворили в тъмница.
   В тъмницата тя изведнъж видяла над себе си сияещ кръст, който озарил тъмничния мрак.Чули се думите : " Радвай се Марино, защото ти победи злобата на врага ! Радвай се, защото скоро, като мъдрите девойки, ще влезеш в чертога на твоя Жених, безсмъртния небесен Цар ! "
   Сърцето на Марина се изпълнило с неизказана радост.В същото време тя почувствала ,че раните и заздравяват и на тялото и се връщат силите.Тя молила Бога да я удостои със св. кръщение, та измита чрез него да влезе в небесния черног.
   Когато на другия ден отново извели Марина на съд, всички останали изумени, като я видели здрава и радостна.Някои от езичниците познали силата Божия ; други приписвали на някакво магьосничество изцелението на девицата ; а управителят отново я убеждавал да остави своята вяра и да се поклони на боговете, които според него и дарували изцеление.
    - Не мога да оставя моя Бог, Който ми показа Своята милост ! - отговорила Марина.
     Започнали ужасни изтезания.Тялото на мъченицата наново било разранявано, а раните  - опалвани с огън.Марина с твърдост понасяла мъченията.Тя непрестанно се молела Богу да я удостои да мине и през водата на кръщението, както е минала през огън за Неговото име.
     Тия молитвени думи навели управителя на мисълта да удави св. мъченица.Той заповядал да донесат грамадна каца с вода и в нея да хвърлят здраво свързаната девойка.А Марина извикала : " Господи Иисусе Христе, който си чупил оковите на смъртта и ада, милостиво погледни над Твоята рабиня, развържи моите вериги  и нека тая вода ми бъде желаното от мене св. кръщение и възраждане на живот вечен ! " 

   Едва свършила молитвата си, веригите и се разкъсали и неизказана светлина я огряла.Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебна песен на Бога Всевишни.Най - после управителят  я осъдил на смърт.

   Преди смъртта Марина се обърнала към събралия се народ и го увещавала да познае истинния Бог, а не да се кланя на бездушните изтукани.След това се помолила за всички.В предсмъртния си час тя се удостоила да види Самия Христос, Който я призовавал към вечния покой.Тогава Марина навела глава под меча на палача.

     По " Жития на светиите ", Синодално издателство 1991 г.