КУЛИНАРЕН БЛОГ ЗА СУРОВОЯДСТВО,ВЕГАНСТВО И ВЕГЕТАРИАНСТВО

петък, 26 септември 2014 г.

Диета при заболявания на бъбреците и пикочния мехур / Diet for diseases of the kidneys and the bladder /

         Суровоядството е царицата за лечението на бъбреците и то трябва да се приложи в пълната му  форма  т. е. 100 % при тежките заболявания на бъбреците и мехура.Всички сурови храни се преработват и усвояват лесно от тези органи.Заболяванията на бъбреците, като се започне от възпалението, камъните и се стигне до хидронефрозата и хемодиализата изискват употреба на сурова храна през целия живот.Употребата на кълновете и пониците влияят много благоприятно и те трябва да се приемат не само към салати, но и под форма на сокове.Сокът от пшенични поници е много полезен и трябва да се пие като се започне от 10 и се стигне до 30 - 60 мл.При тези заболявания помага чаят от гръцка коприва, шипки, златна пръчица / енчец /, чай от корени и листа на магданоз, полски хвощ, липов цвят, бял равнец и невен, цариче.
   Дивите растения, приети като чай, пюрета и смутита са идеалната диета при лечението.Всички зеленчуци, плодове, ядки и семена трябва да се приемат по възможност сурови и необработени / без отделяне на зародиша и триците при употреба на зърнените храни /.Употребата на сол трябва да се изключи напълно, могат да се приемат няколко безсолни маслини.Важно значение има употребата на пресни зеленчукови и плодови сокове - до 1 - 1 1/2 л. дневно.
   Предпазването от простуда има значение за възпалението на тези органи и затова е добре шипков чай през зимата да се пие вместо вода.Благотворно действа също и чаят от 1 листо здравец и диви теменужки.Ето растенията, които се прилагат успешно  при тези заболявания :
- полски хвощ
- здравец
- студен извлек от блатен аир
- липов цвят
- шипки
- невен и бял равнец
- диви теменужки
- камшик
- лайка
- царевична свила
- чай от дръжки на вишни
- киселица
- овчарска торбичка
- гръмотрън
- брезови листа и брезов сок
- мащерка
- гръцка и обикновена коприва
- ленено семе
- моркови
- цвекло
- краставица
- целина
- спанак
- магданоз
- кокосов орех
- лимонов сок
- чай или смути с добавка на листа от къпина, малина и ягода
- всички видове плодове, добре узрели
    За бъбречно - болните е добре да употребяват храна, прясна, сочна и сурова и да избягват острите подправки./ хрян, черен пипер, синап, чесън, люти чушки / Лечението с посочените растения може значително да подобри състоянието и да се стигне до пълно излекуване.

Диета при стомашно - чревни заболявания / Diet in the gastro - intestinal diseases /

  Есента и пролетта са сезоните, които влияят негативно за обостряне на язви, гастрити и колити.Употребявайки сурова храна и билки, не само можем, но и трябва по естествен начин да подобрим състоянието си.
   Преди години се спасих от тежки стомашни болки от язвата употребявайки суров ябълков сок почти цял месец.Много диетолози препоръчват печените ябълки.Вярно е, че те не пречат на храненето т.е. няма болки при употребата им.Но лекуват ли стомаха, след като високата температура е унищожила всички ензими в тях.Имам опит и с употреба на варени и печени картофи.Извода е същия.След хранене почти цял месец с тях при едно изследване се оказа, че червата са направо измити. .Днес при остри болки приемам само суров картофен сок.
   Трябва да се има в предвид, че дните, в които настъпва пролетно и есенно равноденствие / 22 март и 22 септември / са най - критични при всички язваджии.За тези дни е подходящо приемането само на сокове от моркови, сурово зеле и картофи.Не е целесъобразно приемане на друга храна, тъй като има смяна на движението на стомашните сокове.
  За стомашните болки причините са много и трябва да се изясняват навреме, но значение има и движението на жлъчния сок / превита жлъчка /, стеснения в различни участъци на стомаха при входа или изхода на храната и други.Приемането на силни и остри подправки, каквито са черен пипер, бял пипер, розов пипер, мариновани / не сушени, червени / люти чушлета, чесън, лук, синапено семе и горчица и др.с остър вкус оказват неблагоприятно въздействие.
  При проблеми със стомаха и червата трябва да се изключи употребата на топлинно обработени домати, както и майонеза, плодовете да се приемат смлени в пасатор.Грозде / особено черно / и диня се приемат без семките и люспите.Сокът и салатата от прясна жълта тиква са много подходящи.Всички зеленолистни се примат под форма на пюрета или смутита.Всички супи, ако са топлинно обработени се приемат под форма на крем - супи.
   Важно значение за доброто състояние на стомашно - чревния тракт има състоянието на зъбите.Зъбният камък трябва да се почиства винаги преди настъпване на пролетния и есенния сезон.При силни стомашни болки може да се приемат чайове от босилек, жълт кантарион, живовляк, смрадлика. / в 200 мл. вода се запарва само един лист  за 1 минута / Тези билки могат да се стрият на прах, когато са сушени и да се добавят в зехтин или мед.Двойно преварената домашна ракия също помага при силни болки, взема се по  1 с.л.За предотвратяване на високата стомашна киселинност помага приемането на сок от кромид лук.Взема се 1 глава лук и се настъргва на ситното ренде, смесва се с 1 ч.л. мед.Това се прави вечер, а сутрин се изпива сока.Всеки ден, през цялата година е добре да се пие сутрин на гладно чист зехтин.При силни болки и кризи да се пие топла, почти гореща вода, а при диетата да се употребяват банани и смлени круши и ябълки.
   Храната трябва да е приготвена винаги смляна - сурова или топлинно обработена чрез щадяща топлинна обработка.Ето растенията, които помагат при всички проблеми със стомаха и червата :
- моркови
- целина
- магданоз
- кокос / плода или коксовото масло /
- суров картофен сок
- сок от сурово зеле
- спанак / суров, в никакъв случай топлинно обработен /
- цвекло
- краставица
- лимонов сок
- цариче
- салвия / при проблеми с венците и хемороиди /
- мащерка
- камшик
- корени от аир / приготвя се под форма на студен извлек /
- невен и бял равнец
- лайка
- коприва
- сок от зрели плодчета на бъзак
- енчец / болки в червата /
- слез
- нерафиниран студено - пресован зехтин / пие се сутрин на гладно /
- орехово масло / накисват се орехови ядки в масло / база /, което може да е зехтин.Ядките, когато са ненакиснати във вода и смлени под форма на мляко дават киселини.
- краве масло, разбито с мед
- ликьор или силна домашна ракия със зелени орехчета
- ряпа и кресон / при хемороиди /
- ленено семе
- босилек
- синя жлъчка
  Използвайте плодовете и зеленчуците при всички подобни проблеми под формата на сокове или пюрета, а билките - в сурово състояние, под форма на чайове или билкови масла.Имайте в предвид, че проблемите с червата, както и хемороидите също изискват липсата на остри и дразнещи подправки и тестени изделия.При остри възпаления на дебелото черво и хемороиди се изключва употребата на чесън, лук, люти чушки, хрян, синап.За хемороиди е добре да се пие чай от салвия, сок от плодчетата на бъзак и да се гълта / без да се допира до зъбите / по едно грахово зърно от грудките на дивия лапад / змийска хурка /.
   Употребата на нахута, суров или топлинно обработен е целесъобразно при всички заболявания на храносмилателната система, както и употребата на сладки картофи / батати /.

Плодов шейк от банани с ленено семе / Fruit smoothie with banana flaxseed /


  Лененото семе често е наричано чудодейна храна заради високото си съдържание на Омега - 3 мазнини.Проучванията показват, че подпомага намаляването на риска от сърдечно - съдови заболявания, понижаването нивата на холистерола и борбата с други заболявания, вкл.рак.Начупеното или смляно ленено семе се усвоява много по - добре от обикновените цели семена.Лененото семе е ценна добавка към плодови шейкове, за поръсване на салати и супи, както и като заместител на брашното в печивата.
     Този лесен за приготвяне коктейл направих набързо, след като се прибрах от работа.Той е лек и много подходящ при болни с язва, всякакви възпаления на бъбреците, стомаха и червата, диабетици.Използвайте по възможност презрели банани, а за диабетиците - нормално зрели.Смелете ги на гъсто пюре в блендера и добавете накиснато предварително ленено семе и сок от лимон.За тази рецепта аз използвах 2 по - малки банана, които смлях в блендера със 150 мл. вада, добавих и сок от 1 лимон.Накиснах предварително в 1/2 ч.ч. вода 2 препълнени с.л. ленено семе за една нощ / 12 часа /.Всички продукти разбърках в голяма чаша.По желание може да се добави и малко мед / не при диабетиците /.
     Добър апетит!











четвъртък, 25 септември 2014 г.

Лека противодиабетична салата / Light antidiabetic salad /



      Тази лека салата е подходяща както за предястие, така и за основно ястие.Зеленчуците, които съм подбрала са подходящи за използване почти през цялата година.Салатката се приготвя бързо и може да се използва от диабетици и хора, страдащи от заболявания на стомаха и червата.Количествата на продуктите са произволни, ако се използва повече царевица салата може спокойно да служи и за основно ястие.През зимния сезон могат да се добавят праз и магданоз.
НЕОБХОДИМИ  СА ВИ : 1 краставица, 1 среден по големина морков, 100 грама млечна царевица и 1 червена пиперка - капия, сок от 1/2 лимон, 3 - 4 с.л.зехтин, щипка хималайска сол.
    Начинът на нарязване на зеленчуците е различен, според вкуса и желанието.Аз нарязах краставицата, след като я обелих на две по дължината.След това на парченца.Пиперката измийте, почистете от семената и нарежете на лентички. Обеленият морков нарежете на две по дължината, а след това на парченца.Добавете измита с топла вода и отцедена царевица, овкусете със зехтин, лимонов сок и хималайска сол - на вкус.
    Да ви е сладко !







За смокинята - с любов / For the fig tree - with love /


       Смокинята / Ficus carica / е едно от най - старите културни растения.Родината и е Югозападна Азия, откъдето се е разпространила още в най - дълбока древност в средиземноморските страни и в други топли райони.У нас се отглежда в дворовете, градините и лозята като културно растение, но се среща и подивяла край селищата и по каменливите места в по - топлите райони на страната./ Петрич, Сандански, Асеновградско и по Черноморието /
Смокинята се развива като храст или малко дърво и достига височина до 10 м.Кората на стъблото е тънка и гладка, листата са едри, длановидно нарязани.При нараняване от стъблото, клонките и зелените плодове се отделя млечен сок, който лекува кокоши тръни и мазоли.
Смокинята цъфти в началото на пролетта и според устройството на цветовете тя е еднодомно или двудомно растение.
В зависимост от начина на образуване на плодовете / със или без оплождане / смокиновите сортове се делят на два основни вариетета : смирненски / с оплождане / и адриатически или обикновен / без оплождане /.
Смокинята плододава изобилно почти всяка година.
Смокините за сладко от зелени смокини се берат през май, когато са колкото дребен орех, а за консумация в прясно състояние или за сушене - към края на юли и началото на август.За сушене се предпочитат жълтите, едри смокинови плодове в пълна зрелост.На слънце при хубаво време те се сушат около 10 дни.
Зрелите плодове съдържат серни съединения, манганови соли, вит.Е, белтъци, пектинови вещества, захари, органични киселини и вит.С.
Смокинята е не само висококалорична, но и диетична храна поради ценните си лечебни свойства в пресен и изсушен вид.Тя е основен продукт в калиевата диета при слабост на сърцето, черния дроб и болести, протичещи със задържане на течности в организма.Семената са добро слабително средство.Плодовете, смесени със синап се използват при шум в ушите.Плодовете регулират храносмилането и са полезни при пресипналост на гласа, ангини, жлъчни и нервни заболявания.





Натурално пюре от круши с лимонов сок / Natural mashed pears with lemon juice /

 

    КРУША - / Pyrus  domestica / По стъблото, което достига от 6 - 20 м. височина, крушата прилича много на ябълката.Плодът е устроен както плодът на ябълката с тази разлика, че в повечето случаи около семенното гнездо се намира пръстен от каменисти клетки.За дива форма трябва да се приеме Pyrus communis, която е местен вид в Средна и Южна Европа, Мала Азия и Северен Иран.По всяка вероятност културният вид се е получил от диви вариетети и от спонтанно кръстосване на дивата круша с други видове круша.За партньор в кръстосването между другото се смятат Pyrus salicifolia, чиито листа приличат на листата на градинския чай, бадемоподобната круша  Pirus  amygdaliformus  и снежната круша  Pirus  nivalis, която се отглежда в Южна Европа.
    Крушата е много старо културно растение.От Персия и Армения тя се разпространила през Мала Азия до Гърция и от там до Римската империя.От Рим тя била пренесена през Алпите на север.Днес познаваме повече от 1500 сорта круши, които се култивират във всички континенти.
  При облагородяване на крушата в повечето случаи за подложка се използва дюлята.
В сравнение с ябълката крушата има по - дълбока коренова система и предпочита сухи и топли места върху дълбоки и богати с хранителни вещества почви.Зимните сортове изискват за своето узряване топли южни места.
   Една голяма група образуват масловките с разтапяща се и ароматна месеста част на плода.Друга група е групата на кръглите, твърди круши.
Крушата е бедна на плодови киселини, но богата с минерални вещества, което я прави ценна диетична храна.Главни износители на круши са Италия и Холандия.
Дървесината на крушовото дърво е много твърда и здрава, използва се за технически цели и производство на фурнири.
          Това вкусно пюре направих набързо за сутрешна закуска в блендера.Есента е сезонът, в който се прибират и съхраняват плодовете за зимата.
    Показаните на снимката плодове са от моята градина и когато престоят 2 - 3 седмици напълно омекват.Даже някои набрани от дървото плодове бяха меки, с чудесен сладък вкус.Обелих плодовете и реших да ги смеля в блендера на пюре, за по - бързата им консумация.Използвах  3- 4 плода и сок от 1 лимон.При нужда добавете при смилането и около 100 мл. вода или мед / по желание /.
    Да ви е сладко !








Тайната на най-здравите народи / Secret of the healthiest nations /

" Силата на един народ зависи преди всичко от начина му на хранене ."
Хърбърт  Спенсър
 ХУНЗА  ОТ  ЦЕНТРАЛНА  АЗИЯ - Долината Хунза е разположена в северен Пакистан, близо до китайската граница, и е обградена от няколко от най-високите в света планински масиви : Хиндукуш и Каракорум.Тя е набраздена от реки, които се вливат в голямата река Инд и образуват дълбоки долини.Планинските склонове са пригодени от местните жители чрез тераси за отглеждане на зърнени култури и плодни дървета, най-вече кайсиеви.
     Това е много стар,загадъчен и легендарен район, известен с голямото дълголетие на своите обитатели.Неговата географска изолираност е позволила просъществуването на някои навици на живот, много здравословни и естествени, вероятно отпреди няколко хилядолетия.
    Дълголетието и отличното здраве на жителите на долината Хунза привлече вниманието на много учени.Дълго време се смяташе, че това изключително дълголетие се дължи единствено на генетични фактори.Д-р Тумей и д-р Уайт, изтъкнати северноамерикански кардиолози, посетиха този район през 1964 година и направиха някои проучвания, които бяха публикувани в " American Heart Journal ".Те разказват, че хунза имат много скромно хранене на основата на пресни и сушени плодове, ядки, разнообразни зеленчуци и зърнени храни./ ечемик, пшеница и просо/.Употребяват съвсем малко козе мляко, а агнешко месо ядат един или два пъти в годината  на празници.Месото никога не престоява, а веднага се обработва и консумира.Сред хунза не са познати ракът,болестите на сърцето, диабетът и преждевременното стареене.
     Хунзийците употребяват брашно от зърнени култури под формата на каша или хляб като смилат зърната непосредствено преди тяхната употреба.Хлябът, който приготвят винаги е черен, смляното зърно се ползва цялостно с триците и зародиша.Обикновено смилането на зърната и приготвянето на хляба става в един и същи ден, тъй като всеки дом разполага с ръчна мелничка.От ядката на кайсията и от сушени на слънце кайсии приготвят питие,което им служи за храна през дългите периоди на  т. нар. " гладна пролет " .Маслото от ядката на кайсията използват за приготвяне на храната.
 Млякото и млечните продукти за хунзийците са лукс,  поради оскъдните пасища .В по -ниските части на долината се отглеждат малко кози и крави, а в по - високите части - съвсем ограничено кози и якове.Млякото се използва обикновено като прясно в сурово състояние, или като кисело, което се предпочита, тъй като там хладилници няма.
  Хунза се хранят 2 пъти на ден.Обядът и вечерята са семпли и ограничени по количество и по калорийна стойност.               .
   За съжаление здравето на хунза се промени през последните години, тъй като до тях достигна "напредъкът " на цивилизацията : консерви, сладкиши и рафинирани продукти.И сред тях започнаха да се появяват кариеси и болести на храносмилателната система, напълно непознати преди това.Въпреки всичко обаче те продължават да бъдат един от най-дълголетните народи на земята.
   ТУБУ - МУРГАВИТЕ   ОБИТАТЕЛИ НА  ПУСТИНЯТА - Те живеят в Сахара при изключително тежки климатични условия.Тяхното главно занимание е търговията със сол, която те добиват, товарят на камили и разнасят на околните племена.Разменят солта за просо, фурми и необходими за бита предмети.Под палещите лъчи на слънцето те не познават умората и могат да изминат дневно до 50- 60 км.
   Тубузците употребяват като обедно хранене фурми, те са пълни вегетарианци.Сутрешната им храна се състои от питие, приготвено от растящите там треви.Главното и основно хранене за тях е вечерята, която винаги се състои от каша от просо - всеки ден без  промяна.Разнообразието, което си позволяват спрямо кашата от просо  е нейното подправяне - тя се залива или със сос от подправки, или с кокосово масло.
 По нрав те обичат песните и движението.
    ВИЛКАБАМБА - Те живеят в Андите / Еквадор / на 1500 м. н.в.Столетниците тук са в добра кондиция и с добре запазени зъби.Ежедневната храна, която ползват, е еднообразна и нискокалорична.Те са подложени на голямо физическо натоварване, поради примитивността на земеделския труд.Основното им хранене се състои от гъста супа от ориз, царевица, банани и фасул.Те са пълни вегетарианци.Месото, захарта и мазнините там са непознати.       ЖИТЕЛИТЕ  НА  ОКИНАВА - Жителите на остров Окинава се хранят преди всичко с растения / плодове, зеленчуци и зърнени храни / .Тяхното дълголетие и плодовитост, както и отсъствието на дегенеративни заболявания, особено на рак, вече са привлекли вниманието на учените.
    По време на Втората световна война група военни лекари направили поредица от аутопсии на местни жители от този остров, загинали в битка, и успели да докажат, че дори и най - възрастните от тях нямали тумори, нито наченки на атеросклероза, артроза или други дегенеративни болести.
  ШЕРПИТЕ   В  НЕПАЛ - Шерпите, жители на стръмните височини на Хималаите, са известни със своята изключителна физическа устойчивост.Всички експедиции за покоряване на Еверест и други планини в района разчитат на носачите шерпи.
    Картофите са основната храна на шерпите - както оризът за индусите и китайците.Разновидностите от картофи, които растат в Хималаите, се отглеждат дори и на много високи места / 4 500 м. /, което гарантира хранителни провизии дори и за най - отдалечените места.
    Други основни елементи на тяхната диета са ечемикът, който расте на 4000 м. н. в.  и пшеницата. / до 3000 м. н. в. / От стадата агнета, кози и якове шерпите получават мляко и сирене, с които допълват диетата си на основата на картофи и зърнени храни.Месото почти не се употребява, а шерпите, които стриктно изповядват будизма са пълни вегетарианци.
   ИНДИАНЦИТЕ   ОТОМИ - Отоми живеят върху голямо плато в Централно Мексико и храната им е предимно растителна - царевични пити, боб  и различни зеленчуци.Направените проучвания сред този народ показват, че местните жители се радват на значително добро здраве.Случаите на затлъстяване, хипертония или рак сред тях са много редки или  липсвали.
  СРЕДИЗЕМНОМОРСКАТА ДИЕТА - Обикновено в страните от Средиземноморието, особено в крайбрежните райони, се следва начин на хранене, различен от обичайния за страните в Централна и Северна Европа и САЩ.Тези хранителни навици, типични за южните райони на стария континент, познати като " средиземноморска диета ", са актуални, тъй като е доказано , че предпазват от сърдечно - съдови заболявания и от някои видове рак.
  Типично средиземноморската диета се следва стриктно в селските и крайбрежните райони в Южна Европа.За съжаление някои от тези добри диетични навици са се загубили в градските и индустриалните среди.Средиземноморската диета има следните характеристики :
  - обилна консумация на зърнени храни, плодове и зеленчуци.Салата от пресни зеленчуци винаги присъства в основното обедно хранене.
  -   използване на зехтин за подправка на всички ястия вместо други растителни и животински мазнини
 -  умерена употреба на животински продукти като се предпочита рибата пред месото и се ограничават млякото и млечните произведения
    В средиземноморските райони употребата на плодове и зеленчуци е двойно по - голяма на човек от населението в сравнение със страните от Централна и Северна Европа.В замяна на това консумацията на мляко и месо е по - малка.Средиземноморската диета съдържа по - малко мазнини, по - малко протеини и повече въглехидрати от типично западната .В този вид хранене преобладават ненаситените мастни киселини, които се срещат преди всичко в растителните масла и рибата в сравнение с наситените мастни киселини в месото и млечните продукти.В Гърция и региона е проучено храненето на много столетници, живеещи в малки селца, които спазват предимно растителна диета.
   ХРАНЕНЕТО  НА БЪЛГАРИНА  В  МИНАЛОТО - Храненето на българския народ в миналото значително се различава от сегашният начин на хранене.В най - древни времена хората са използвали първични хранителни източници, намиращи се наготово в природата.Съществуват редица достъпни писмени източници, които свидетелстват, че храненето на древните траки, българите и славяните е било съпътствано от бедност, мизерно съществуване и оскъдно хранене.Древни писатели, които отбелязват дълголетието на траките, обитаващи планините, твърдят, че то се дължи на въздържанието от "смесени храни ", употреба предимно на пресни и сушени плодове и някои " треви ".
    Във всички български селища се отглеждали пшеница, просо и ечемик.От пълнозърнестото брашно на тези зърнени храни се е приготвял хлябът.От много векове у нас е бил разпространен качамакът, приготвян само от ръжено брашно, а в по - ново време и от царевично.Характерна храна от най - старо време е траханата, приготвяна от цялото маслодайно семе.Основни храни са хлябът, варивата / предимно фасул /, зеленчуците и плодовете.Месо се е консумирало на големи празници.През пролетта към храната са добавяни широко достъпните киселец, лапад, коприва, спанак, листа от бакла, лобода, щир.През лятото при условия на тежък физически труд на полето са консумирали разхладителни ястия и освежаващи напитки  като таратор, мътеница, кисело овче, козе или биволско мляко, ошав, диви вишни.
   Преди всичко трябва да се отбележи, че хранителните продукти са били използвани в прясно състояние, със запазена сочност, аромат и вкус.