Тайната на най-здравите народи / Secret of the healthiest nations /

" Силата на един народ зависи преди всичко от начина му на хранене ."

Хърбърт  Спенсър

 ХУНЗА  ОТ  ЦЕНТРАЛНА  АЗИЯ - Долината Хунза е разположена в северен Пакистан, близо до китайската граница, и е обградена от няколко от най-високите в света планински масиви : Хиндукуш и Каракорум.Тя е набраздена от реки, които се вливат в голямата река Инд и образуват дълбоки долини.Планинските склонове са пригодени от местните жители чрез тераси за отглеждане на зърнени култури и плодни дървета, най-вече кайсиеви.

     Това е много стар,загадъчен и легендарен район, известен с голямото дълголетие на своите обитатели.Неговата географска изолираност е позволила просъществуването на някои навици на живот, много здравословни и естествени, вероятно отпреди няколко хилядолетия.

    Дълголетието и отличното здраве на жителите на долината Хунза привлече вниманието на много учени.Дълго време се смяташе, че това изключително дълголетие се дължи единствено на генетични фактори.Д-р Тумей и д-р Уайт, изтъкнати северноамерикански кардиолози, посетиха този район през 1964 година и направиха някои проучвания, които бяха публикувани в " American Heart Journal ".Те разказват, че хунза имат много скромно хранене на основата на пресни и сушени плодове, ядки, разнообразни зеленчуци и зърнени храни./ ечемик, пшеница и просо/.Употребяват съвсем малко козе мляко, а агнешко месо ядат един или два пъти в годината  на празници.Месото никога не престоява, а веднага се обработва и консумира.Сред хунза не са познати ракът,болестите на сърцето, диабетът и преждевременното стареене.

     Хунзийците употребяват брашно от зърнени култури под формата на каша или хляб като смилат зърната непосредствено преди тяхната употреба.Хлябът, който приготвят винаги е черен, смляното зърно се ползва цялостно с триците и зародиша.Обикновено смилането на зърната и приготвянето на хляба става в един и същи ден, тъй като всеки дом разполага с ръчна мелничка.От ядката на кайсията и от сушени на слънце кайсии приготвят питие,което им служи за храна през дългите периоди на  т. нар. " гладна пролет " .Маслото от ядката на кайсията използват за приготвяне на храната.
 Млякото и млечните продукти за хунзийците са лукс,  поради оскъдните пасища .В по -ниските части на долината се отглеждат малко кози и крави, а в по - високите части - съвсем ограничено кози и якове.Млякото се използва обикновено като прясно в сурово състояние, или като кисело, което се предпочита, тъй като там хладилници няма.
  Хунза се хранят 2 пъти на ден.Обядът и вечерята са семпли и ограничени по количество и по калорийна стойност.               .

   За съжаление здравето на хунза се промени през последните години, тъй като до тях достигна "напредъкът " на цивилизацията : консерви, сладкиши и рафинирани продукти.И сред тях започнаха да се появяват кариеси и болести на храносмилателната система, напълно непознати преди това.Въпреки всичко обаче те продължават да бъдат един от най-дълголетните народи на земята.
   ТУБУ - МУРГАВИТЕ   ОБИТАТЕЛИ НА  ПУСТИНЯТА - Те живеят в Сахара при изключително тежки климатични условия.Тяхното главно занимание е търговията със сол, която те добиват, товарят на камили и разнасят на околните племена.Разменят солта за просо, фурми и необходими за бита предмети.Под палещите лъчи на слънцето те не познават умората и могат да изминат дневно до 50- 60 км.
   Тубузците употребяват като обедно хранене фурми, те са пълни вегетарианци.Сутрешната им храна се състои от питие, приготвено от растящите там треви.Главното и основно хранене за тях е вечерята, която винаги се състои от каша от просо - всеки ден без  промяна.Разнообразието, което си позволяват спрямо кашата от просо  е нейното подправяне - тя се залива или със сос от подправки, или с кокосово масло.
 По нрав те обичат песните и движението.
    ВИЛКАБАМБА - Те живеят в Андите / Еквадор / на 1500 м. н.в.Столетниците тук са в добра кондиция и с добре запазени зъби.Ежедневната храна, която ползват, е еднообразна и нискокалорична.Те са подложени на голямо физическо натоварване, поради примитивността на земеделския труд.Основното им хранене се състои от гъста супа от ориз, царевица, банани и фасул.Те са пълни вегетарианци.Месото, захарта и мазнините там са непознати.       ЖИТЕЛИТЕ  НА  ОКИНАВА - Жителите на остров Окинава се хранят преди всичко с растения / плодове, зеленчуци и зърнени храни / .Тяхното дълголетие и плодовитост, както и отсъствието на дегенеративни заболявания, особено на рак, вече са привлекли вниманието на учените.
    По време на Втората световна война група военни лекари направили поредица от аутопсии на местни жители от този остров, загинали в битка, и успели да докажат, че дори и най - възрастните от тях нямали тумори, нито наченки на атеросклероза, артроза или други дегенеративни болести.
  ШЕРПИТЕ   В  НЕПАЛ - Шерпите, жители на стръмните височини на Хималаите, са известни със своята изключителна физическа устойчивост.Всички експедиции за покоряване на Еверест и други планини в района разчитат на носачите шерпи.
    Картофите са основната храна на шерпите - както оризът за индусите и китайците.Разновидностите от картофи, които растат в Хималаите, се отглеждат дори и на много високи места / 4 500 м. /, което гарантира хранителни провизии дори и за най - отдалечените места.
    Други основни елементи на тяхната диета са ечемикът, който расте на 4000 м. н. в.  и пшеницата. / до 3000 м. н. в. / От стадата агнета, кози и якове шерпите получават мляко и сирене, с които допълват диетата си на основата на картофи и зърнени храни.Месото почти не се употребява, а шерпите, които стриктно изповядват будизма са пълни вегетарианци.
   ИНДИАНЦИТЕ   ОТОМИ - Отоми живеят върху голямо плато в Централно Мексико и храната им е предимно растителна - царевични пити, боб  и различни зеленчуци.Направените проучвания сред този народ показват, че местните жители се радват на значително добро здраве.Случаите на затлъстяване, хипертония или рак сред тях са много редки или  липсвали.
  СРЕДИЗЕМНОМОРСКАТА ДИЕТА - Обикновено в страните от Средиземноморието, особено в крайбрежните райони, се следва начин на хранене, различен от обичайния за страните в Централна и Северна Европа и САЩ.Тези хранителни навици, типични за южните райони на стария континент, познати като " средиземноморска диета ", са актуални, тъй като е доказано , че предпазват от сърдечно - съдови заболявания и от някои видове рак.
  Типично средиземноморската диета се следва стриктно в селските и крайбрежните райони в Южна Европа.За съжаление някои от тези добри диетични навици са се загубили в градските и индустриалните среди.Средиземноморската диета има следните характеристики :
  - обилна консумация на зърнени храни, плодове и зеленчуци.Салата от пресни зеленчуци винаги присъства в основното обедно хранене.
  -   използване на зехтин за подправка на всички ястия вместо други растителни и животински мазнини
 -  умерена употреба на животински продукти като се предпочита рибата пред месото и се ограничават млякото и млечните произведения
    В средиземноморските райони употребата на плодове и зеленчуци е двойно по - голяма на човек от населението в сравнение със страните от Централна и Северна Европа.В замяна на това консумацията на мляко и месо е по - малка.Средиземноморската диета съдържа по - малко мазнини, по - малко протеини и повече въглехидрати от типично западната .В този вид хранене преобладават ненаситените мастни киселини, които се срещат преди всичко в растителните масла и рибата в сравнение с наситените мастни киселини в месото и млечните продукти.В Гърция и региона е проучено храненето на много столетници, живеещи в малки селца, които спазват предимно растителна диета.
   ХРАНЕНЕТО  НА БЪЛГАРИНА  В  МИНАЛОТО - Храненето на българския народ в миналото значително се различава от сегашният начин на хранене.В най - древни времена хората са използвали първични хранителни източници, намиращи се наготово в природата.Съществуват редица достъпни писмени източници, които свидетелстват, че храненето на древните траки, българите и славяните е било съпътствано от бедност, мизерно съществуване и оскъдно хранене.Древни писатели, които отбелязват дълголетието на траките, обитаващи планините, твърдят, че то се дължи на въздържанието от "смесени храни ", употреба предимно на пресни и сушени плодове и някои " треви ".
    Във всички български селища се отглеждали пшеница, просо и ечемик.От пълнозърнестото брашно на тези зърнени храни се е приготвял хлябът.От много векове у нас е бил разпространен качамакът, приготвян само от ръжено брашно, а в по - ново време и от царевично.Характерна храна от най - старо време е траханата, приготвяна от цялото маслодайно семе.Основни храни са хлябът, варивата / предимно фасул /, зеленчуците и плодовете.Месо се е консумирало на големи празници.През пролетта към храната са добавяни широко достъпните киселец, лапад, коприва, спанак, листа от бакла, лобода, щир.През лятото при условия на тежък физически труд на полето са консумирали разхладителни ястия и освежаващи напитки  като таратор, мътеница, кисело овче, козе или биволско мляко, ошав, диви вишни.
   Преди всичко трябва да се отбележи, че хранителните продукти са били използвани в прясно състояние, със запазена сочност, аромат и вкус.