Нарът / Punica granatum / е от сем. Нарови и се среща по - често като храст, а не като дърво.Клоните имат понякога бодли, листата са вечнозелени, а цветовете - бели, червени или червеникавобели, двуполови.Многобройните семена са скрити вътре в сочното месо - полезната част на плода.
Отглежданото в много страни нарово дърво е един от най- старите културни дървесни видове.В Ориента го почитали още в древността.И днес цветовете и плодовете му се считат за символ на богатство, изобилие и плодородие.Най - напред са започнали да го отглеждат в Персия или Афганистан.За див вид трябва да се приеме може би видът Punica protopunica от остров Сокотра.
В областта на днешна Франция растенията от род Punica се появили преди ледниковия период.Израелтяните са познавали нара още преди 5000 години.В Италия, т.е. в Римската империя, нарът достигнал през Финикия и бил познат като " пуническа ябълка ".
Той е култура, която се отглежда в меките климатични области на Земята.В Европа се отглежда най - много в Италия, Португалия и Испания, където е изобразен в държавния герб.Този плод е послужил като идея за прочутата луковица на майсенската порцеланова манифактура, която се появила през 1728 година по подобие на ориенталския образец.От големите, колкото ябълки плодове на нара се приготвят най - често сокове.Сокът, наречен гренадин, се облагородява по различен начин.Кората на дървото действа глистогонно, от нея се получава дъбилно вещество, което се използва при обработка на фини кожи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар